Вашата кошница е празна

Пазаруване

Количество: 0

Общо: 0,00

0

Вулканизъм

Вулканизъм

Вулканизмът е процес, свързан с изливането и втвърдяването на магмата по земната повърхност.

География и икономика

Ключови думи

вулкан, механизъм магма, вулканично изригване, вулкани, вулканични процеси, магма, след вулканична активност, Магма, тектониката на плочите, земетресение, лава, образуване на планина, Везувий, природа, география, тектонска плоча, земна кора, бедствие

Свързани ресурси

Сцени

Вулкани и тектоника на плочите

  • Африканска плоча
  • Евроазиатска плоча
  • Арабска плоча
  • Индийска плоча
  • Северноамериканска плоча
  • Южноамериканска плоча
  • Тихоокеанска плоча
  • Карибска плоча
  • Плоча Кокос
  • Плоча Наска
  • Антарктическа плоча
  • Австралийска плоча
  • Филипинска плоча

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Най-големите вулканични изригвания

  • Мауна Кеа
  • Мауна Лоа
  • Новарупта
  • Сейнт Хелънс
  • Санта Мария
  • Котопакси
  • Мон Пеле
  • Ла Суфриер
  • Везувий
  • Стромболи
  • Етна
  • Колумбо
  • Питон де ла Фурнез
  • Бандай сан
  • Пинатубо
  • Кракатау
  • Тамбора
  • Таравера

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Взривни вулкани

  • облак пепел
  • кратер
  • пирокластичен поток

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Изливащи се вулкани

  • кратер
  • лавов поток

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Вулкани от смесен тип

  • вулканично гърло
  • кратер
  • лавов поток

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Поствулканични явления

  • фумарола
  • гейзер
  • солфатара
  • мофета
  • кален вулкан

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Дикторски текст

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Свързани ресурси

Тундрата: ледена пустиня, оградена със зелена рамка

Дали тундрата е наистина толкова студена и пустинна, както много...

Азотен цикъл

Азотът в атмосферата се свързва от бактерии и се използва от...

Екваториален климат

Представяме особеностите на екваториалния климат.

Спътници в ежедневието: минералите

Урокът ни развежда в света на минералите.

Крайморски бриз

Бризът се образува поради неравномерното нагряване от Слънцето на...

Байкалски разлом

В байкалската рифтова падина се намира най-дълбокото езеро на...

Айсберг

Айсбергът е леден блок от чиста вода, който плува в океана.

Разлом (базово ниво)

Под действието на вертикалните сили скалните пластове се...

Added to your cart.