Вашата кошница е празна

Пазаруване

Количество: 0

Общо: 0,00

0

Вулканизъм

Вулканизъм

Вулканизмът е процес, свързан с изливането и втвърдяването на магмата по земната повърхност.

География и икономика

Ключови думи

вулкан, механизъм магма, вулканично изригване, вулкани, вулканични процеси, магма, след вулканична активност, Магма, тектониката на плочите, земетресение, лава, образуване на планина, Везувий, природа, география, тектонска плоча, земна кора, бедствие

Свързани ресурси

Сцени

Вулкани и тектоника на плочите

  • Африканска плоча
  • Евроазиатска плоча
  • Арабска плоча
  • Индийска плоча
  • Северноамериканска плоча
  • Южноамериканска плоча
  • Тихоокеанска плоча
  • Карибска плоча
  • Плоча Кокос
  • Плоча Наска
  • Антарктическа плоча
  • Австралийска плоча
  • Филипинска плоча

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Най-големите вулканични изригвания

  • Мауна Кеа
  • Мауна Лоа
  • Новарупта
  • Сейнт Хелънс
  • Санта Мария
  • Котопакси
  • Мон Пеле
  • Ла Суфриер
  • Везувий
  • Стромболи
  • Етна
  • Колумбо
  • Питон де ла Фурнез
  • Бандай сан
  • Пинатубо
  • Кракатау
  • Тамбора
  • Таравера

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Взривни вулкани

  • облак пепел
  • кратер
  • пирокластичен поток

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Изливащи се вулкани

  • кратер
  • лавов поток

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Вулкани от смесен тип

  • вулканично гърло
  • кратер
  • лавов поток

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Поствулканични явления

  • фумарола
  • гейзер
  • солфатара
  • мофета
  • кален вулкан

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Дикторски текст

Вулканизмът е процес, при който магмата от земната кора се изхвърля на земната повърхност. Вулканите не са разположени случайно, а по течението на дълги вериги, които обикновено са граници на тектонични плочи. Вулканизмът играе значителна роля при оформянето на планините. Магмата представлява стопена скална маса, намираща се под земната повърхност. Излялата се на повърхността магма се нарича лава, на мястото на изливането се образува вулкан. Според вида на изригването вулканите биват взривни, изливащи се и смесени.

Взривните вулкани натрупват много пара и газове, които се изхвърлят през кратера на земната повърхност с бурен взрив. Образуват се високи облаци от пепел и пирокластичен поток. Вятърът разнася облаците пепел на обширни територии. Пирокластичният поток се излива изключително бързо през гърлото на вулкана. Този тип вулкан е най-разрушителен.

Вулканите Кракатау, Мон Пеле и Сейнт Хелънс са най-известните от този тип.

Изливащите се вулкани не са съпроводени с взрив, нито с пирокластичен поток, рядката лава просто се излива от тях. Вулканичният конус се образува от застинала лава. От този тип са вулканите на Хавайските острови: Мауна Кеа и Мауна Лоа.

При вулканите от смесен тип са налице, както взривът, така и лавовият поток. Вулканичният конус се състои от вулканични скали и застинала лава, които образуват пластове (страти). Най-известните стратовулкани са Стромболи, Етна и Котопакси.

След избихването на вулканите се наблюдават поствулканични явления. Те са свързани с изпускане на газове с различен химичен състав и пара, през т.нар. фумароли.

Солфатарата е вид фумарола: отвори в земната кора, през които с парата излизат сернисти вещества.

Мофетата изпуска въглероден диоксид. Мофетата е суха, когато на повърхността избиват газове, и мокра, когато съдържа газирана вода.

Гейзерът е извор, който периодично изхвърля гореща вода. Водата се събира в подземните кухини, където възвира в магмените огнища и избива на повърхността като фонтан.

Калните вулкани са характерни за глинести райони. От рядката кал непрекъснато бълбукат газове.

Най-опустошителните вулканични изригвания разпръскват огромно количество вулканични скали.

При избухването на Кракатау през 1883 г. се изсипват 18 км3 вулканичен материал, а при най-голямото избухване в историята на човечеството на Тамбора през 1815 г. - 80 км3. Избухвания от този тип имат глобално въздействие върху атмосферата на земята, нейния климат и живите организми.

Свързани ресурси

Океански течения

Съвкупността от океанските течения образува глобален океански...

Почвата

Почвата е горният рохкав, плодороден слой на земята.

Тектоника на плочите

Тектониката на плочите е теория, която обяснява движението на...

Африка - геоложка анатомия на континента

Геоложко образуване на африканския континент и географско делене.

Течащи води

Хората винаги са предпочитали да се заселват до реки. Какви са...

Очарователни атмосферни явления

Не един път сме били свидетели на пленителни атмосферни явления....

Там, където водата изчезва - Пустинята

Образуване, климат и повърхнина на пустините, които заемат една...

Скален цикъл

Скалите са подложени на непрекъснато въздействие от външни и...

Added to your cart.