Вашата кошница е празна

Пазаруване

Количество: 0

Общо: 0,00

0

Тектонски (литосферни) плочи

Тектонски (литосферни) плочи

Тектонските плочи се намират в постоянно движение една спрямо друга.

География и икономика

Ключови думи

тектонска плоча, тектониката на плочите, литосфера, кора, мантия, сърцевина, астеносфера, вулканични процеси, магма, вина линия, океански хребет, океанска падина, нагънати планини, земетресение, океан, природа, география

Свързани ресурси

Сцени

Тектонски плочи

  • Африканска плоча
  • Евроазиатска плоча
  • Арабска плоча
  • Индийска плоча
  • Северноамериканска плоча
  • Южноамериканска плоча
  • Карибска плоча
  • Плоча Кокос
  • Плоча Наска
  • Антарктическа плоча
  • Австралийска плоча
  • Филипинска плоча
  • Тихоокеанска плоча

Твърдата външна обвивка на Земята, която се състои от скални маси, се нарича литосфера. Към литосферата принадлежат земната кора и най-външният, твърд слой на горната мантия. Дебелината на океанската кора е средно 50 км, а дебелината на континенталната кора - 70 - 100 км. Континенталната и океанската кора се различават една от друга и по състава си. Литосферата плава върху астеносферата - пластична част от мантията.

На много места по твърдата скална обвивка на Земята се забелязват движения, които са причина за изригване на вулкани и земетресения. Тези движения не са случайни, а се осъществяват по продължение на разломите. Вулкани и земетресения се наблюдават най-често по краищата на континентите, по океанските островни дъги, в дълбоките океански падини и по Средноокеанския хребет. Тези придвижвания маркират границите на литосферните плочи.

Литосферата не представлява една цялост, а е съставена от големи и по-малки литосферни плочи. Днес познаваме седем големи плочи и няколко по-малки, които се придвижват една спрямо друго. Седемте големи плочи са: Африканска, Евроазиатска, Северноамериканска, Южноамериканска, Тихоокеанска, Индо-Австралийска и Антарктическа.

Тектониката на плочите представлява разделяне на литосферата на литосферни плочи, които са разположени върху астеносферата и се движат по нея. Различаваме три вида движения на тектонските плочи: дивергиране, конвергиране и субдукция.

Дивергиращи граници на тектонски плочи се наблюдават по Средноокеанския хребет. Издигащата се от астеносферата магма (втечнена скална маса) разкъсва океанската кора, излиза на повърхността и докато се охлажда, полепва по ръбовете на пукнатината. Така възниква срединноокеански хребет. Постоянно бликащата магма се нуждае от място, поради което упражнява натиск върху океанското дъно, ръбовете на двете плочи се раздалечават и площта на океанското дъно се разширява. Така е възникнал Атлантическият океан.

Океанското дъно обаче не може да се разширява непрекъснато, защото площта на Земята не се увеличава. Отсрещният ръб на океанската плоча се приближава към друга плоча и се стига до сблъсък, при който едната плоча се приплъзва под другата. Това е т.нар. субдукция. Плочата, приплъзнала се под съседната, прониква в астеносферата и се слива с нейната материя. На мястото на приплъзването се появяват дълбоки падини, вулкани или нагънати планини. Така са възникнали например Андите и Хималаите.

Рядко се случва две съседни плочи да минат една покрай друга по линията на разлома - тогава се наблюдават чести земетресения. Това се случва например в Калифорния, по разлома Сан Андреас.

Океанска кора се образува непрекъснато по продължение на планинските хребети и се разрушава в падините. Така големината на океанските литосферни плочи и разположението на сушата непрекъснато се изменят.

Строеж на Земята

  • земна кора - В океаните тя обикновено е по-тънка (5 - 15 км), богата на силициеви и магнезиеви скали, плътността ѝ е 3,2 г/см³. Под континентите е по-дебела (30 - 65 км), богата на силициеви и алуминиеви скали, плътността ѝ е 2,7 - 3 г/см³.
  • горна мантия - Достига дълбочина 700 км, плътността му е 3,3 - 4 г/см³.
  • долна мантия - Намира се в твърдо състояние, достига дълбочина 2900 км, плътността му е 4 - 5,5 г/см³.
  • външно ядро - Намира се в течно състояние, достига дълбочина 5150 км, плътността му е 10,5 - 12,3 г/см³.
  • вътрешно ядро - Намира се в твърдо състояние, достига дълбочина 6371 км, плътността му е 13,3 г/см³.
  • литосфера - Литосфера: най-горната твърда обвивка на Земята, състои се от земната кора и горната част на земната мантия, дебелината ѝ е 50 - 100 км, плътността - 3,4 - 4 г/см³.
  • астеносфера - Пластичен слой от горната мантия с дебелина 550 - 600 км и плътност 3,4 - 4 г/см³. Върху него плават тектонските плочи.

Граници на тектонските плочи

  • Африканска плоча
  • Евроазиатска плоча
  • Арабска плоча
  • Индийска плоча
  • Северноамериканска плоча
  • Южноамериканска плоча
  • Тихоокеанска плоча
  • Карибска плоча
  • Плоча Кокос
  • Плоча Наска
  • Антарктическа плоча
  • Австралийска плоча
  • Филипинска плоча

Движение на тектонските плочи

  • срединен океански хребет (СОХ) с централен разлом - Избликваща разтопена скална маса (магма), която оказва натиск върху дъното на океаните и предизвиква раздалечаване на тектонските плочи. Така се образуват океански хребети.
  • океан
  • океанска плоча
  • астеносфера - Пластичен слой от горната мантия с дебелина 550 - 600 км и плътност 3,4 - 4 г/см³. Върху него плават тектонските плочи.

Анимация

  • Африканска плоча
  • Евроазиатска плоча
  • Арабска плоча
  • Индийска плоча
  • Северноамериканска плоча
  • Южноамериканска плоча
  • Тихоокеанска плоча
  • Карибска плоча
  • Плоча Кокос
  • Плоча Наска
  • Антарктическа плоча
  • Австралийска плоча
  • Филипинска плоча
  • Тихоокеанска плоча
  • земна кора - В океаните тя обикновено е по-тънка (5 - 15 км), богата на силициеви и магнезиеви скали, плътността ѝ е 3,2 г/см³. Под континентите е по-дебела (30 - 65 км), богата на силициеви и алуминиеви скали, плътността ѝ е 2,7 - 3 г/см³.
  • горна мантия - Достига дълбочина 700 км, плътността му е 3,3 - 4 г/см³.
  • долна мантия - Намира се в твърдо състояние, достига дълбочина 2900 км, плътността му е 4 - 5,5 г/см³.
  • външно ядро - Намира се в течно състояние, достига дълбочина 5150 км, плътността му е 10,5 - 12,3 г/см³.
  • вътрешно ядро - Намира се в твърдо състояние, достига дълбочина 6371 км, плътността му е 13,3 г/см³.
  • литосфера - Литосфера: най-горната твърда обвивка на Земята, състои се от земната кора и горната част на земната мантия, дебелината ѝ е 50 - 100 км, плътността - 3,4 - 4 г/см³.
  • астеносфера - Пластичен слой от горната мантия с дебелина 550 - 600 км и плътност 3,4 - 4 г/см³. Върху него плават тектонските плочи.
  • срединен океански хребет (СОХ) с централен разлом - Избликваща разтопена скална маса (магма), която оказва натиск върху дъното на океаните и предизвиква раздалечаване на тектонските плочи. Така се образуват океански хребети.
  • океан
  • океанска плоча
  • астеносфера - Пластичен слой от горната мантия с дебелина 550 - 600 км и плътност 3,4 - 4 г/см³. Върху него плават тектонските плочи.
  • континентална плоча
  • вулканични процеси
  • океанска падина - Субдукционна зона: място на потъване на тектонски плочи.
  • потъваща океанска плоча - Поради по-високата си плътност океанската плоча се приплъзва под континенталната.
  • нагънати планини
  • земетръсна зона - Движението на тектонските плочи води до силна земетръсна активност.

Дикторски текст

Твърдата външна обвивка на Земята, която се състои от скални маси, се нарича литосфера. Към литосферата принадлежат земната кора и най-външният, твърд слой на горната мантия. Дебелината на океанската кора е средно 50 км, а дебелината на континенталната кора - 70 - 100 км. Континенталната и океанската кора се различават една от друга и по състава си. Литосферата плава върху астеносферата - пластична част от мантията.

На много места по твърдата скална обвивка на Земята се забелязват движения, които са причина за изригване на вулкани и земетресения. Тези движения не са случайни, а се осъществяват по продължение на разломите. Вулкани и земетресения се наблюдават най-често по краищата на континентите, по океанските островни дъги, в дълбоките океански падини и по Средноокеанския хребет. Тези придвижвания маркират границите на литосферните плочи.

Литосферата не представлява една цялост, а е съставена от големи и по-малки литосферни плочи. Днес познаваме седем големи плочи и няколко по-малки, които се придвижват една спрямо друго. Седемте големи плочи са: Африканска, Евроазиатска, Северноамериканска, Южноамериканска, Тихоокеанска, Индо-Австралийска и Антарктическа.

Тектониката на плочите представлява разделяне на литосферата на литосферни плочи, които са разположени върху астеносферата и се движат по нея. Различаваме три вида движения на тектонските плочи: дивергиране, конвергиране и субдукция.

Дивергиращи граници на тектонски плочи се наблюдават по Средноокеанския хребет. Издигащата се от астеносферата магма (втечнена скална маса) разкъсва океанската кора, излиза на повърхността и докато се охлажда, полепва по ръбовете на пукнатината. Така възниква срединноокеански хребет. Постоянно бликащата магма се нуждае от място, поради което упражнява натиск върху океанското дъно, ръбовете на двете плочи се раздалечават и площта на океанското дъно се разширява. Така е възникнал Атлантическият океан.

Океанското дъно обаче не може да се разширява непрекъснато, защото площта на Земята не се увеличава. Отсрещният ръб на океанската плоча се приближава към друга плоча и се стига до сблъсък, при който едната плоча се приплъзва под другата. Това е т.нар. субдукция. Плочата, приплъзнала се под съседната, прониква в астеносферата и се слива с нейната материя. На мястото на приплъзването се появяват дълбоки падини, вулкани или нагънати планини. Така са възникнали например Андите и Хималаите.

Рядко се случва две съседни плочи да минат една покрай друга по линията на разлома - тогава се наблюдават чести земетресения. Това се случва например в Калифорния, по разлома Сан Андреас.

Океанска кора се образува непрекъснато по продължение на планинските хребети и се разрушава в падините. Така големината на океанските литосферни плочи и разположението на сушата непрекъснато се изменят.

Свързани ресурси

Нагъване (напреднали)

Под влияние на страничен натиск скалните пластове се деформират и нагъват. Така се...

Нагъване (средно ниво)

Под влияние на страничен натиск скалните пластове се деформират и нагъват. Така се...

Нагъване (базово ниво)

Под влияние на страничен натиск скалните пластове се деформират и нагъват. Така се...

Структура на Земята (средно ниво)

Земята се състои от вътрешни и външни обвивки.

Преместване на континенталните плочи (континентален дрейф)

Историята на Земята показва, че континентите са се движили и продължават да се движат и...

Флора и фауна на Карбона

В този период, разположен между Девон и Перм (преди 358-299 милиони години), са живели...

Земетресенията

Земетресението е едно от най-разрушителните природни явления на Земята.

Вулканизъм

Вулканизмът е процес, свързан с изливането и втвърдяването на магмата по земната повърхност.

Горещи точки

В горещите точки магмата често изригва на земната повърхност и предизвиква вулканична...

Тиранозавър рекс

Древно хищно влечуго с огромни размери, най-известният вид динозавър.

Структура на Земята (базово ниво)

Земята се състои от вътрешни и външни обвивки.

Разлом (базово ниво)

Под действието на вертикалните сили скалните пластове се раздробяват на блокове, които...

Цунами

Цунами е много висока морска вълна с огромна разрушителна сила.

Образуване на стратовулканите

Стратовулканът е слоест вулкан, съставен от пластове втвърдена лава и вулканична пепел.

Карта на океанското дъно

На дъното на океана границите между тектонските плочи се разпознават много ясно.

Разлом (средно ниво)

Под действието на вертикалните сили скалните пластове се раздробяват на блокове, които...

Хидротермални извори на дъното на океана

Хидротермалните извори са отвори на дъното в земната кора на дъното на окена, през които...

Езерата - произход и развитие

Езерата се образуват във вдлъбнатините на земната повърхност под въздействието на...

Glaciation

The last Ice Age ended about 13 thousand years ago.

Tiktaalik

A transitional form between fish and tetrapods, or four-limbed vertebrates.

Topography of the Earth

The animation presents the largest mountains, plains, rivers, lakes and deserts of the Earth.

Added to your cart.