Вашата кошница е празна

Пазаруване

Количество: 0

Общо: 0,00

0

Структура на Земята (средно ниво)

Структура на Земята (средно ниво)

Земята се състои от вътрешни и външни обвивки.

География и икономика

Ключови думи

Земя, структура на Земята, геосферата, атмосфера, биосфера, хидросфера, литосфера, точка на Земята, exosphere, термосфера, мезосфера, стратосфера, тропосфера, кора, мантия, педосфера, астеносфера, сърцевина, планета, флора и фауна, континентална литосферна плоча, океанска кора, Аврора, метеор, озонов слой, континент, океан, геотермална градиент, география, _javasolt

Свързани ресурси

Въпроси

  • Преди колко милиарда години се е оформила Земята?
  • Как са подредени в обвивките на Земята различните вещества?
  • Под въздействието на какво са подредени веществата в обвивките на Земята?
  • Кои са външните обвивки?
  • Кои са вътрешните обвивки?
  • Хидросферата неперкъсната земна обвивка ли е?
  • Какво е геометричен градиент?
  • Каква е средната стойност на геометричния градиент?
  • Каква е температурата на екзосферата?
  • На колко слоя се дели атмосферата въз основа на промените в температурата?
  • Кой слой на атмосферата отразява радиовълните?
  • Къде е разположен озоновия слой?
  • Коя е най-студената част на атмосфретата?
  • В кой слой на атмосферата е кончентрирана нейната маса?
  • В кой слой на атмосферата протичат голяма част от климатичните явления?
  • Кои две обвивки съставят литосферата?
  • Кое наричаме астеносфера?
  • Вярно ли е твърдението, че дебелината на земната кора е различна на сушата и в океана?
  • Вярно ли е твърдението, че въздушната обвивка покрива отвсякъде останалите обвивки?
  • Вярно ли е твърдението, че водната обвивка покрива отвсякъде останалите обвивики?
  • Вярно ли е твърдението, че цялата мантия е в твърдо състояние?
  • Вярно ли е твърдението, че земното ядро се състои предимно от метали?
  • Вярно ли е твърдението, че най-тънкият слой на атмосферата е екзосферата?
  • Вярно ли е твърдението, че метеорите изгарят в тропосферата?
  • Какво е другото име на въздушната обвивка?
  • Какво е другото име на водната обвивка?

Сцени

Обвивки на Земята

  • атмосфера
  • горен атмосферен слой 100 км – 1000 км
  • атмосфера
  • среден атмосферен слой 12 км – 100 км
  • атмосфера
  • долен атмосферен слой 0 км – 12 км
  • биосфера
  • долен атмосферен слой 0 км – 12 км
  • хидросфера
  • педосфера
  • земна кора
  • континентална кора
  • дълбоководен ров (грабен)
  • океански хребет
  • океанска кора
  • кора
  • континентална кора
  • дълбоководен ров (грабен)
  • океански хребет
  • океанска кора
  • горна мантия
  • 40 км
  • горна мантия
  • долна мантия
  • кора
  • (30–700 км)
  • долна мантия
  • горна мантия
  • (700–2900 км)
  • мантия
  • външно ядро
  • долна мантия
  • вътрешно ядро
  • (2900–5100 км)
  • вътрешно ядро
  • външно ядро
  • (5100–6371 км)
  • вътрешно ядро
  • ядро
  • долна мантия
  • 3500 км

На образувалата се преди 4,6 милиарда години и още гореща първична Земя в резултат на постепенното изстиване и под въздействието на въртенето, твърдото, газообразното и течното вещества се отделили едно от друго, като формирали различни по плътност обвивки на земното кълбо или на геосферата.

Отделят външните и вътрешните обвивки на Земята. Външните са представени от газовата обвивка - атмосферата, живата обвивка - биосферата и водната обвивка - хидросферата. Към вътрешните обвивки се отнасят земната кора, мантията и ядрото.

Определение на термините:

Въздушна обвивка (атмосфера): най-външната обвивка на Земята, смес от газове, която обвива отвсякъде останалите земни обвивки.

Водната обвивка (хидросфера): сферичен прекъснат слой, включващ в себе си всичката вода. Тук влизат подземните води, затворени в кухините на скалите или под събиращите се под тях повърхностни проточни води, водните езерни, морски и океански масиви, а също и съдържащата се в атмосферата вода.

Почвена обвивка (педосфера): най-горният, прекъснат почвен слой на земната кора (на границата с кората на изветряне, тропосферата и хидросферата). Рохкавият и плодороден почвен слой осигурява на растенията вода и хранителни вещества.

Биосфера: ареалът на живите организми във външния слой на земната кора, в долните слоеве на атмосферата и в хидросферата.

Земна кора: най-външната обвивка на Земята с най-малка маса, състояща се от твърди скали. Средната й дебелина е 30 километра. Океанската и континенталната части на кората се различават по строеж и дебелина.

Земна мантия: вътрешна обвивка на Земята с дебелина около 2900 километра, намираща се между кората и ядрото; горната част на слоя е в твърдо състояние, но под него се крият разтопени скали (астеносфера). Близо до ядрото е долната, твърдата част.

Ядро: изключително плътна вътрешна, разтопена част от Земята с диаметър около 7000 километра, състояща се основно от желязо и никел. Разделена е на две части: разтопено външно ядро и твърдо вътрешно ядро.

Геотермичен показател (геотермичен гредиент): мярка за нарастване на температурата върху определен участък от земната площ, средно с 3°C на всеки 100 метра.

Разрез на Земята

  • улавяне на междупланетни газове
  • изтичане на атмосферни газове
  • екзосфера
  • 1000 °C
  • 690 км
  • 1000 км
  • 10⁻¹⁰ кг/м³, 10⁻⁶ гПa
  • йонизиран атмосферен слой
  • северно сияние
  • метеори
  • 500 км
  • 100 км
  • 80 км
  • 100 км
  • 80 км
  • 50 км
  • 12 км
  • континент
  • океан
  • биосфера
  • земна кора
  • 30-60 км
  • 30-60 км
  • 2900 км
  • 5,5 г/cм³
  • 2900 км
  • 6371 км
  • ядро
  • атмосфера - Простира се на височина 1000 км. Плътността и относителното й тегло се понижават във височина.
  • 50 км
  • 12 км
  • озонов слой

Разрез

  • йонизиран атмосферен слой
  • северно сияние
  • метеори
  • 500 км
  • 100 км
  • 80 км
  • 100 км
  • 80 км
  • 50 км
  • 12 км
  • континент
  • океан
  • биосфера
  • земна кора
  • 30-60 км
  • 30-60 км
  • 2900 км
  • 5,5 г/cм³
  • 2900 км
  • 6371 км
  • атмосфера - Простира се на височина 1000 км. Плътността и относителното й тегло се понижават във височина.
  • кора - Океанската кора е дебела 5-15 км и е богата на силиций и магнезий. Плътността й е 3,2 г/см³. Континенталната кора е дебела 30-65 км, състои се от скали, съдържащи силиций и алуминий и плътността й е 2,7-3 г/см³.
  • горна мантия - Слоят слиза до 700 км дълбочина, а плътността му е 3,3–4 g/cm³.
  • долна мантия - Твърд слой, достигащ в дълбочина до 2900 км, с плътност 4–5.5 g/cm³.
  • външно ядро - Разтопен слой, достигащ в дълбочина до 5150 км, с плътност 10.5–12.3 g/cm³.
  • вътрешно ядро - Твърд слой, достигащ до дълбочина 6371 км, с плътност 13,3 г/см³.
  • граница на Мохоровичич - Обикновено наричана Мохо, това е границата в долната част на земната кора, където сеизмичните вълни рязко променят своята скорост и посока.
  • граница на Вихерт-Гутенберг - Граница между мантията и ядрото.
  • граница на Леман - Граница между външното и вътрешното земно ядро.
  • ядро
  • атмосфера - Простира се на височина 1000 км. Плътността и относителното й тегло се понижават във височина.
  • 50 км
  • 12 км
  • озонов слой

Анимация

  • атмосфера
  • горен атмосферен слой 100 км – 1000 км
  • атмосфера
  • среден атмосферен слой 12 км – 100 км
  • атмосфера
  • долен атмосферен слой 0 км – 12 км
  • биосфера
  • долен атмосферен слой 0 км – 12 км
  • хидросфера
  • педосфера
  • земна кора
  • континентална кора
  • дълбоководен ров (грабен)
  • океански хребет
  • океанска кора
  • кора
  • континентална кора
  • дълбоководен ров (грабен)
  • океански хребет
  • океанска кора
  • горна мантия
  • 40 км
  • горна мантия
  • кора
  • (30–700 км)
  • долна мантия
  • горна мантия
  • (700–2900 км)
  • мантия
  • външно ядро
  • долна мантия
  • вътрешно ядро
  • (2900–5100 км)
  • вътрешно ядро
  • външно ядро
  • (5100–6371 км)
  • вътрешно ядро
  • улавяне на междупланетни газове
  • изтичане на атмосферни газове
  • екзосфера
  • 1000 °C
  • 690 км
  • 1000 км
  • 10⁻¹⁰ кг/м³, 10⁻⁶ гПa
  • термосфера
  • 800–1000 °C
  • йонизиран атмосферен слой
  • северно сияние
  • метеори
  • 500 км
  • 400 км
  • 300 км
  • 200 км
  • 100 км
  • 80 км
  • 10⁻⁵ кг/м³, 10⁻² гПa
  • мезосфера
  • северно сияние
  • метеори
  • 100 км
  • 80 км
  • 50 км
  • 12 км
  • –100 °C
  • озонов слой
  • горен атмосферен слой
  • среден атмосферен слой
  • долен атмосферен слой
  • 10⁻⁵ кг/м³, 10⁻² гПa
  • стратосфера
  • 100 км
  • 80 км
  • 50 км
  • 12 км
  • +10 °C
  • –50 °C
  • озонов слой
  • горен атмосферен слой
  • среден атмосферен слой
  • долен атмосферен слой
  • 10⁻¹ кг/м³, 10² гПa
  • тропосфера
  • 100 км
  • 80 км
  • 50 км
  • 12 км
  • –50 °C
  • озонов слой
  • горен атмосферен слой
  • среден атмосферен слой
  • долен атмосферен слой
  • континент
  • океан
  • биосфера
  • 1 кг/м³, 10³ гПa
  • земна кора
  • 30-60 км
  • 700 км
  • 200-400 °C
  • 2,9 г/cм³
  • граница на Мохоровичич
  • горна мантия
  • 30-60 км
  • 700 км
  • 900 °C
  • леко течна
  • 3,3 г/cм³
  • 500 °C
  • твърда
  • граница на Мохоровичич
  • долна мантия
  • 30-60 км
  • 700 км
  • 1200–4000 °C
  • твърда
  • 2900 км
  • 5,5 г/cм³
  • граница на Мохоровичич
  • граница на Вихерт-Гутенберг
  • външно ядро
  • 2900 км
  • 5100 км
  • 4300–5000 °C
  • разтопено
  • 10,5 г/cм³
  • 12,3 г/cм³
  • граница на Вихерт-Гутенберг
  • граница на Леман
  • вътрешно ядро
  • 5100 км
  • 6371 км
  • 5000–6000 °C
  • твърда
  • 13,3 г/cм³
  • граница на Леман
  • атмосфера - Простира се на височина 1000 км. Плътността и относителното й тегло се понижават във височина.
  • кора - Океанската кора е дебела 5-15 км и е богата на силиций и магнезий. Плътността й е 3,2 г/см³. Континенталната кора е дебела 30-65 км, състои се от скали, съдържащи силиций и алуминий и плътността й е 2,7-3 г/см³.
  • горна мантия - Слоят слиза до 700 км дълбочина, а плътността му е 3,3–4 g/cm³.
  • долна мантия - Твърд слой, достигащ в дълбочина до 2900 км, с плътност 4–5.5 g/cm³.
  • външно ядро - Разтопен слой, достигащ в дълбочина до 5150 км, с плътност 10.5–12.3 g/cm³.
  • вътрешно ядро - Твърд слой, достигащ до дълбочина 6371 км, с плътност 13,3 г/см³.
  • граница на Мохоровичич - Обикновено наричана Мохо, това е границата в долната част на земната кора, където сеизмичните вълни рязко променят своята скорост и посока.
  • граница на Вихерт-Гутенберг - Граница между мантията и ядрото.
  • граница на Леман - Граница между външното и вътрешното земно ядро.
  • ядро

Вътрешна структура

  • кора - Океанската кора е дебела 5-15 км и е богата на силиций и магнезий. Плътността й е 3,2 г/см³. Континенталната кора е дебела 30-65 км, състои се от скали, съдържащи силиций и алуминий и плътността й е 2,7-3 г/см³.
  • горна мантия - Слоят слиза до 700 км дълбочина, а плътността му е 3,3–4 g/cm³.
  • долна мантия - Твърд слой, достигащ в дълбочина до 2900 км, с плътност 4–5.5 g/cm³.
  • външно ядро - Разтопен слой, достигащ в дълбочина до 5150 км, с плътност 10.5–12.3 g/cm³.
  • вътрешно ядро - Твърд слой, достигащ до дълбочина 6371 км, с плътност 13,3 г/см³.
  • граница на Мохоровичич - Обикновено наричана Мохо, това е границата в долната част на земната кора, където сеизмичните вълни рязко променят своята скорост и посока.
  • ядро

Дикторски текст

Вътрешната структура на Земята е много трудна за изследване, защото и най-дълбокото сондиране прониква в недрата на планетата едва на няколко десетки километра. Тоест едва докосва повърхността на Земята, чийто радиус е 6371 км. Дълго време единствено по изригванията на вулканите можеше да се предполага, че под твърдата обвивка на Земята се крие разтопено вещество.

Но сондьорите забелязали, че с нарастване на дълбочината постепенно се увеличавали температурата и налягането. През 1909 година по време на изследвания на сеизмични вълни учените открили, че на определена дълбочина скоростта и посоката им се изменя, тоест сеизмичните вълни навлизат в друга среда. С помощта на този метод те успели да добият представа за състоянието на дълбинните слоеве на Земята.

На образувалата се преди 4,6 милиарда години назад и още гореща първична Земя, в резултат на постепепенното й изстиване и под въздействието на въртенето й, твърдите, газообразните и течните вещества се отделили едно от друго и формирали различни по плътност обвивки на земното кълбо или на геосферата.

Съществуват външни и вътрешни обвивки на земята. Външните обвивки са въздушната - атмосферата, живата - биосферата и водната - хидросферата. Към вътрешните обвивки приндалежат земната кора, мантията и ядрото.

Най-външната и лека обвивка се състои от газове - това е атмосферата. Горната й граница е трудно определима: на височина десетки хиляди километри атмосферата постепенно преминава във веществото на междупланетното пространство.

В зависимост от температурните изменения атмосферата се дели на пет слоя. Границите на някои от слоевете се намират там, където повишаването или понижаването на температурата започва да се движи в противоположна посока.

Екзосферата е най-външният атмосферен слой. Температурата на екзосферата е около 1000°C, а газовото й вещество е силно разредено.

Следващият атмосферен слой е термосферата. Температурата в термосферата се повишава във височина и е средно 800-1000°C. Веществото й е разредено и се състои от йони, затова този слой се нарича още йоносфера. Термосферата отразява радиовълните.

Слоят под термосферата се нарича мезосфера. Температурата й във височина се понижава и на границата с термосферата достига -100°C. Тя е най-студената част на атмосферата. В мезосферата изгарят попадащите в земната атмосфера метеори. В долната граница на мезосферата температурата е около +10°C.

Под мезосферата се намира стратосферата, чиято температура във височина се покачва. Причина за повишаването на температурата е наличието на озонов слой. Озоновият слой поглъща енергия, което презвиква покачването. В долната граница на стратосферата температурата е около -56°C.

Най-долният и най-важен атмосферен слой е тропосферата. Дебелината на тропосферата е само 10-12 км, но в нея се съдържат 80% от цялата въздушна земна обвивка и практически цялата водна пара. Тук се формира и извършва голямата част от климатичните явления. Температурата в тропосферата във височина постепенно се понижава. В горната част на този слой летят самолетите на гражданската авиация.

От вътрешните обвивки на Земята земната кора е най-външната. Континенталната кора е с по-голяма дебелина от океанската и се отличава с по-разнообразен състав: в горната й част преобладават силикатите, а долната е по-богата на метали и се състои от по-плътни скали.

Мантията на Земята се разделя на две части. Горната мантия достига дълбочина 700 км. Нейният горен твърд слой заедно със земната кора образуват твърдата обвивка на Земята, състояща се от скали.

Долният слой на горната мантия е полутечната астеносфера.

Долната мантия е твърда и в дълбочина расте частта на по-тежките метални компоненти. Мантията се простира до границата на Вихерт-Гутенберг, която преминава на дълбочина 2900 км.

Под нея се намира ядро, което също се дели на две части. Външното ядро е в течно състояние и се състои от разтопени метали.

На дълбочина 5150 км границата на Леман отделя въшното ядро от вътрешното, твърдото ядро, което от своя страна се състои от желязо и никел.

Плътността, налягането и температурата се повишават в дълбочина. Но докато налягането се повишава равномерно, плътността се увеличава скокообразно. Рязкото повишаване на плътността се наблюдава там, където се менят показателите на сеизмичните вълни, тоест в граничните райони. Степените на повишаване на температурата наричаме геотермичен градиент. Той е средно 3°C на всеки 100 метра надолу и когато достигне 200 км е 0,5°С. В центъра на Земята температурата е 5-6000°С. Топлината в земните недра се отделя при разпадането на радиоактивните вещества и намалява в посока на повърхността.

Свързани ресурси

Планетите и техните размери

Около Слънцето обикалят вътрешни, подобни на Земята планети и външни газови планети гиганти.

Магнитното поле на Земята

Магнитният северен и южен полюс на Земята се намират близо до Северния и Южния географски...

Торнадо

Кратковременното, но изключително силно торнадо може да нанесе големи опустошения.

Хидротермални извори на дъното на океана

Хидротермалните извори са отвори на дъното в земната кора на дъното на окена, през които...

Земетресенията

Земетресението е едно от най-разрушителните природни явления на Земята.

Мисия Дон (Зора)

Изследванията на Веста и Церера ни дават информация за ранния период на Слънчевата...

Образуването на Земята и Луната

Анимацията представя процеса на образуване на Земята и Луната.

Нагъване (средно ниво)

Под влияние на страничен натиск скалните пластове се деформират и нагъват. Така се...

Типове почви (почвени профили)

Анимацията показва структурата на зоналните, каменистите и влажните типове почви.

Структура на Земята (базово ниво)

Земята се състои от вътрешни и външни обвивки.

Видове изкуствени спътници

Обикалящите около Земята изкуствени спътници се използват и за мирни, и за военни цели.

Географска координатна система

По две координати от градусната мрежа може да се определи географското положение на всяка...

Карта на океанското дъно

На дъното на океана границите между тектонските плочи се разпознават много ясно.

Озонов слой

Озоновият слой филтрира опасната ултравиолетова слънчева радиация. Затова той е необходим...

Парников ефект

Човешката дейност увеличава парниковия ефект и води до глобално затопляне.

Тектонски (литосферни) плочи

Тектонските плочи се намират в постоянно движение една спрямо друга.

Земя

Нашата планета Земя е твърдо тяло. Притежава атмосфера, която съдържа кислород. Покрита е...

Преместване на континенталните плочи (континентален дрейф)

Историята на Земята показва, че континентите са се движили и продължават да се движат и...

Слънце

Диаметърът на Слънцето е около 109 пъти по-голям от този на Земята. Състои се в голямато...

Как работи прахосмукачката?

Прахомукачката създава слаб вакуум и събира праха с помощта на въздух с високо налягане.

Сателитна навигация, GPS

Глобалната система за позициониране се състои от 24 сателита, но е нужно само 4 от тях да...

Слънчева система, oрбити на планетите

Около Слънцето обикалят 8 планети, които описват строго определени мислени линии,...

Air pollution

This animation demonstrates the main sources of air pollution: Agricultural, industrial...

Interesting geography facts – Physical geography

This animation presents some interesting facts in physical geography.

Mars

Possible traces of water and life are sought on Mars.

Mercury

Mercury is innermost and smallest planet of the Solar System.

Topography of the Earth

The animation presents the largest mountains, plains, rivers, lakes and deserts of the Earth.

Venus

Venus is the 2nd planet from the Sun, the brightest object on the night sky (after the Moon).

Added to your cart.