Вашата кошница е празна

Пазаруване

Количество: 0

Общо: 0,00

0

Слънце

Слънце

Диаметърът на Слънцето е около 109 пъти по-голям от този на Земята. Състои се в голямато си част от водород.

География и икономика

Ключови думи

Слънце, структура на Слънцето, Слънчева система, Млечен Път, водород, хелий, сдружаване, слънчево изригване, слънчево петно, фотосфера, хромосфера, корона, солнечный ветер, гранулиране, протуберанс, изследователска ракета, астрономия, ядрена физика, физиката на елементарните частици, география, физика

Свързани ресурси

Сцени

Галактиката Млечен път

Слънцето е централната звезда на Слънчевата система, намира се на 25-28 хиляди светлинни години разстояние от центъра на Млечния път. Изминал е половината от процеса на развитието му с продължителност 12 милиарда години. Когато се изчерпа основния материал (водорода) ще нарасне до червен гигант. Земята се намира на около 150 милиона км от Слънцето (1 звездна величина), светлината изминава това разстояние за 8,3 минути.

Диаметърът му е 109 пъти по-голям от този на Земята. Почти три четвърти от материята му се състои от водород, който чрез ядрен синтез се превръща в хелий и освобождава енергия. Налягането на Слънцето е толкова голямо, сякаш на 1 см² площ тежат 150 милиона тона. Материята му е плазмена, поради което на различните ширини се върти с различна скорост; на екватора извършва пълна обиколка за 25 дни, а на полюсите - за 32. Това е причина за силните магнитни полета, които водят до образуване на слънчеви петна и протуберанси. Атмосферата се състои от различни пластове (фотосфера, хромосфера, корона) и постепенно се смесва с материята на междупланетарното пространство.

Обикаля центъра на Млечния път за 225-250 милиона години със скорост 220 км/с.

Понятия:

Звезда: Нажежено газово кълбо с гигантски размер, материята му се задържа благодарение на гравитацията. Излъчва огромно количество енергия, която се образува при синтеза на атомни ядр. (Температурата на повърхността му е хиляди ºC. Атмосфрерата му се състои предимно от водород.) Има сферична форма.

Звездна величина: Мярка за разстояние, която се използва в астрономията равна на средното разстояние от Слънцето до Земята, т.е. половината от дългата ос на орбитата на Земята (149 600 000 км).

Слънчеви изригвания: Краткотрайни светлинни проблясъци във фотосферата и хромосферата на Слънцето, които обикновено са в близост до слънчевите петна. Продължителността им е 10-45 минути, а честотата - 9-10 дневно.

Протуберанси: Гейзерообразно избухване на газ по повърхността, по размер достигат Слънцето. Съдържат частици с електрически заряд, състои се от електрони и протони.

Слънчев вятър: Поток от частици с електрически заряд от короната, състои се изключително от електрони и протони.

Слънчево петно: Част от повърхността на Слънцето, където магнитното поле е много по-силно от където и да било другаде. Диаметърът му достига до 200 км, а продължителността му е от няколко часа до няколко месеца.

Полярна светлина: Светлинно явление на Северния и Южния полюс, което се дължи на заредените частици, нахлуващи в атмосферата. То се получава в резултат на намагнетизирането на кислородни и нитрогенни атоми, честотата му зависи от процесите, които протичат по повърхността на Слънцето (слънчеви петна).

Слънце

  • хромосфера
  • гранулиране
  • слънчево петно
  • протуберанси
  • слънчеви изригвания
  • слънчева корона

Разрез

  • хромосфера
  • конвективна зона
  • 2 милиона K
  • радиационна зона
  • ядро 14,5 милиона K
  • фотосфера 6000 К
  • корона

Особености:

- диаметър: 1 392 000 км (109 пъти по-голям от Земята)

- Маса: 1,989 · 10³⁰ кг (333 000 пъти Земята)

- средна плътност: 1,4 g / cm³

- температура на повърхността: 5,780 K

- време на въртене около оста: 25,4 дни

- излъчване на светлина: 3.85 · 10² (W (6300 W / см²)

Процес на синтез

Анимация

  • хромосфера
  • конвективна зона
  • радиационна зона
  • ядро 14,5 милиона K
  • фотосфера 6000 К

Слънчева система

Изображения

  • Слънчево петно
  • Слънчево петно
  • Слънчево изригване
  • Слънчево изригване
  • Протуберанси
  • Протуберанси
  • Корона
  • Корона

Дикторски текст

В много от древните цивилизации Слънцето е било смятано за свръхестествено явление и е било почитано като Бог. В Египет са го наричали Амон, в Месопотамия - Шамаш, а в Гърция - Аполон. Гръцкият философ Анаксагор (IV в. пр. Хр.) първи дава научно обяснение. Според него, Слънцето представлява нажежена желязна сфера. Заради това предположение, той е бил обвинен в богохулство и пратен в затвор. Галилео Галилей изследва и Слънцето със своя далекоглед, той открива слънчевите петна. След него Исак Нютон анализира бялата слънчевата светлина и нейните съставки, наблюдавани през призмата. използвайки същия метод Уйлям Хершел открива инфрачервеното лъчене около 1800 г.

По време на своите изследвания Йозеф фон Фраунхофер открива през ХIХ век абсорбционните линии в слънчевия спектър, благодарение на което се правят предположения за химическият състав на слънчевата атмосфера. Ханс Бете разработва през 1939 г. теорията за ядрения синтез, която дава отговор на въпроса за производството на слънчевата енергия. Първите космически сонди за наблюдение на Слънцето са сондите Пионер на НАСА от 1959 до 1968 г. Те обикалят Слънцето от същото разстояние, както Земята. Наред с основното проучване на слънчевия вятър, на тях се дължи и откриването на магнитното поле на Слънцето. Хелиос 1 е космическа сонда на Западна Германия и САЩ, изстреляна през 1974 г., която прави изследвания в рамките на орбитата на Меркурий. От ксомическата станция Скайлаб са направени изследвания на рентгеновото излъчване на Слънцето с помощта на космически далекоглед. Сондата Одисей прави проучвания, излизайки от орбитите на планетите, набирайки по този начин множество нови данни за полюсите на Слънцето. Една от най-важните сонди за слънчеви проучвания е космическият апарат Сохо, разположен между Слънцето и Земята. От 1995 г. прави снимки на Слънцето във видимия и ултравиолетовия спектър. През последните години много нови сонди правят изследвания на Слънцето, което е изключително важно, тъй като слънчевите явления в голяма степен оказват влияние на земния климат. Слънчевата енергия се използва все повече: слънчевите батерии и слънчевите електроцентрали произвеждат електрически ток, а слънчевите колектори акумулират топлинна енергия.

Слънцето е жълто джудже, средно голяма звезда. То е изминало близо половината - 4,6 милиарда години от развитието си с обща продължителност 12 милиарда години. Водородът представлява близо три четвърти от състава му. В резултат на ядрен синтез водородът се преобразува в хелий, като отделя енергия т.е. освобождават се високоенергийни фотони. Когато горивният материал се изчерпа Слънцето ще се свие и в същото време ядрото му толкова ще се нагорещи, че натрупаният там хелий ще се превърне във въглерод. Този процес е свързан с още по-голямо отделяне на енергия, а размерите на звездата ще се увеличат няколкократно (вероятно ще погълне и Земята). Повърхностният слой обаче няма да бъде толкова горещ като сега и ще се образува т.нар. червен гигант. Това състояние ще продължи относително кратко. След края на синтеза вътрешното налягане спада и под въздействие на собствената си гравитация звезвата окончателно ще се свие и ще се превърне в бяло джудже с размери като на Земята, нагорещено и с голяма плътност, което ще изстива в продължениена милиарди години. Тъй като материята на Слънцето не е твърда, а плазмена, на различните ширини се върти с различна скорост; на екватора извършва пълна обиколка за 25 дни, а на полюсите - за 32. Атмосферата се състои от различни пластове (фотосфера, хромосфера, корона) и постепенно се смесва с материята на междупланетарното пространство. Короната се вижда при залез.

В централната звезда на Слънцевата система е концентрирана 99,87% от масата на Слънчевата система. Поради голямата си маса Слънцето притежава огромна гравитационна сила, която осигурява единството на системата и направлява движението на всички планети и по-малки космически тела. Огромното количество енергия, която Слънцето излъчва, е на първо място под формата ултравиолетови, видими и инфрачервени вълни, но в същото време - в по-малки количества - Слънцето излъчва още - от гама и рентгенови лъчи до радиовълни - множество видове вълни.

Слънцето излъчва и елементарни частици (главно протони и електрони), които наричаме слънчев вятър. Според изчисленията в ядрото на Слънцето температурата е 14-15 милиона K, налягането - 3 · 10¹¹ атмосфери, а плътността е 155 г/см³.

Ядрото, което представлява около една четвърт от радиуса на Слънцето, действа като ядрена централа: енергията се отделя под формата на високоенергийни фотони, гама и рентгенови лъчи, а по-леките елементи се преобразуват във все по-тежки. При ядрения синтез ядрата на изотопите на водорода деутериум и трициум се сливат. Атомното ядро на деутериума се състои от един протон и един електрон. При реакцията се образува атомно ядро на хелий, което се състои от два протона и два електрона и освобождава енергия под формата на фотони. Електрическото отблъскване между протоните при сблъскването им трябва да се преодолее. Това е възможно, ако атомните ядра на водорода се движат с голяма скорост т.е. температурата е много висока. Слънцето ще грее с днешната си интензивност още 6-7 милиарда години. Ядрото му е заобиколено от зона на рентгеново лъчене до около 70% от радиуса. В тази зона фотоните често се сблъскват, поглъщат се, след което се излъчват. Всеки фотон изпитва тези въздействия многократно, докато достигне до повърхността изминават десет хиляди години. Във външната, по-близка до повърхността част на Слънцето, която заема около 25-30% от радиуса, протича силна конвекция. Тази зона се нарича конвективна зона. Топлината навлиза във фотосферата заедно с материята, а оттам се излъчва в космоса.

Атмосферата на Слънцето се състои от леки химически елементи: 71% вод​ород, 27% хелий и 2% тежки елементи. В ядрото водородът е едва 35%.

Свързани ресурси

Планетите и техните размери

Около Слънцето обикалят вътрешни, подобни на Земята планети и външни газови планети гиганти.

Термоядрен реактор

Термоядреният синтез е природосъобразен и неограничен на практика източник на енергия.

Нашите астрономически съседи

Близки планети, звезди и галактики

Типове звезди

Еволюция на звездите със средна и голяма маса.

Зараждане на Слънчевата система

Слънцето и планетите са се формирали преди около 4,5 милиарда години от постепенно свиващ...

Слънчева система, oрбити на планетите

Около Слънцето обикалят 8 планети, които описват строго определени мислени линии,...

Закони на Кеплер

Трите важни закона, които описват движението на планетите, са формулирани от Йохан Кеплер.

Древните египетски богове

Древните египтяни вярвали в множество божества.

Магнитното поле на Земята

Магнитният северен и южен полюс на Земята се намират близо до Северния и Южния географски...

Елементарни частици

Материята е изградена от кварки и лептони, а взаимодействията се предават от бозоните.

Галактиката Млечен път

Диаметърът на нашата Галактика е около 100 000 светлинни години и броят на звездите в...

Фотосинтеза

Растенията преобразуват неорганични вещества (въглероден диоксид и вода) в органична захар.

Слънчево затъмнение

Ако Слънцето, Луната и Земята се окажат на една линия, Луната частично или напълно може...

Пътят на Слънцето над известните географски ширини на Земята

Видимият път на Слънцето е следствие от въртенето на Земята около оста й.

Структура на Земята (средно ниво)

Земята се състои от вътрешни и външни обвивки.

Как работят слънчевата батерия и слънчевият колектор?

Анимацията показва как може да се използва слънчевата енергия.

Занимателна география: астрономия

Слънчевата система крие множество любопитни факти.

Образуването на Земята и Луната

Анимацията представя процеса на образуване на Земята и Луната.

Слънчева електроцентрала

Слънчевата електроцентрала превръща слънчевата енергия в електричество.

Земя

Нашата планета Земя е твърдо тяло. Притежава атмосфера, която съдържа кислород. Покрита е...

Видове вълни

Вълните играят важна роля в различни области на нашия живот.

Космическият телескоп „Хъбъл“

Работата на космическия телескоп „Хъбъл“ не е подложена на влиянието на атмосферата.

Образуване на молекула водород

Молекулата на водорода се състои от атоми на водорода, свързани помежду си чрез...

Как работи плазменият телевизор

Тази анимация обяснява как работи телевизорът с плазмен екран.

Комети

Кометите са зрелищни небесни тела, които кръжат около Слънцето.

Jupiter

Jupiter is the largest planet of the Solar System, it has two and a half times the mass...

Mars

Possible traces of water and life are sought on Mars.

Mercury

Mercury is innermost and smallest planet of the Solar System.

Neptune

Neptune is the outermost planet of the Solar System, the smallest of the giant planets

Pluto - Charon system

The largest satellite of Pluto is Charon.

Saturn

Saturn is the second largest planet in the Solar System, easily recognisable by its rings.

Uranus

Uranus is the 7th planet from the Sun, a gas giant.

Venus

Venus is the 2nd planet from the Sun, the brightest object on the night sky (after the Moon).

Атомна електроцентрала

В атомните електроцентрали освободената при ядрената реакция енергия се преобразува в...

Отражение и пречупване на светлината

Когато един лъч достигне границата между две среди с различен показател на пречупване,...

Луна

Луната е единственият спътник на Земята.

Added to your cart.