Вашата кошница е празна

Пазаруване

Количество: 0

Общо: 0,00

0

Отделителна система

Отделителна система

Отделителната система служи за отстраняване на вредни и ненужни вещества от тялото.

Биология и здравно образование

Ключови думи

отделителната система, отстраняване, урина, бъбрек, уретер, мехур, уретра, бъбречното легенче, бъбречна пирамида, нефрон, филтрат, бъбречна медула, кора, камък в бъбрека, хомеостаза, човешки, анатомия, биология

Свързани ресурси

Сцени

Отделителна система

  • бъбреци
  • пикочопровод
  • пикочен мехур
  • уретра

Значителна част от енергията, консумирана от тялото, се използва за механизмите на хомеостазата, т.е. да се поддържа постоянна вътрешната среда на организма. При метаболитните процеси се получават и непотребни и вредни вещества, които трябва да бъдат отделени, за да се осъществява хомеостазата. Това става чрез екскрецията.

Непотребните вещества включват вода, йони, лекарствени остатъци и метаболитни отпадни продукти. Отделителната система и най-важните й органи - бъбреците, изпълняват важна роля в отстраняването на тези вещества. Отделителната система се състои от бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур и уретра. Тя изпълнява част от отделянето на непотребни вещества от тялото.

В процеса на отделяне на урина, бъбречната артерия транспортира до бъбреците кръв, която съдържа непотребни вещества. Бъбречна вена изнася от бъбреците кръв с регулиран състав. Урината е течност, която съдържа непотребните вещества. Тя се транспортира по пикочопроводите до пикочния мехур.

Двата бобовидни бъбрека са разположени в горната част на коремната кухина. Те тежат средно 130 - 140 гр.

Бъбречният хилус е централната вдлъбната част на бъбрека, през която минават кръвоносни съдове, нерви и пикочопроводът. Отвън бъбрекът е обвит от здрава фиброзна тъкан - бъбречната капсула. Бъбрекът се състои от кора и сърцевина. Сърцевината е съставена от бъбречни пирамиди, които са обвити от кората. Бъбречното легенче, където се събира произведената в пирамидите урина, е плоска фуниевидна структура, разположена в бъбречния хилус. Оттам започва пикочопроводът.

Структурната и функционална единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек съдържа около 1,2 млн нефрони. Трите основни функции на нефроните са филтрация, обратно всмукване (реабсорбция) и активна секреция.

Началната част на нефрона е малпигиевото телце, което е разположено в бъбречната кора. Филтрацията на кръвта се извършва в малпигиевото телце. То се състои от гломерула и Бауманова капсула. Гломерулата представлява кълбовидна структура от капиляри. Тези капиляри са разклонения на входящата артериола. Баумановата капсула представлява мембранна торбичка с двойна стена. Филтрацията на кръвта се осъществява заради голямата повърхност на капилярите и високото налягане в тях. Филтратът преминава през стените на капилярите и вътрешната стена на Баумановата капсула. Количеството на филтрата, който навлиза в капсулата е 180 литра на денонощие. По-голямата част от този филтрат се реабсорбира от следващите участъци на нефрона, така че отделеното количество урина за едно денонощие е едва 1,5 литра.

От малпигиевото телце, филтратът преминава в проксималната извита тръбичка. Тук водата и по-голямата част от натрия се реабсорбират в капилярите. Активната секреция също се извършва в тръбичката: токсините и лекарствените остатъци, които не могат да се филтрират в малпигиевото телце навлизат в извитите тръбички.

Следващата част от нефрона е бримката на Хенле. Тя е разположена в сърцевината. Състои се от низходящо и възходящо рамо. Функцията й е да намали количеството на филтрата. Водата се реабсорбира в низходящото рамо, като така се увеличава осмотичната концентрация. Във възходящото рамо концентрацията на филтрата намалява чрез реабсорбция на натриевите йони.

Дисталната извита тръбичка изпълнява важна роля в хомеостазата. Тук се извършват реабсорбция и активна секреция. Тези процеси се регулират от хормони. Обемът на кръвта и урината се регулират: ако обемът на циркулиращата в тялото кръв намалее, хормоните предизвикват реабсорбция на вода. Реабсорбцията влияе на осмотичното налягане на кръвта. Електролитният състав и киселинността на кръвта също се регулират в дисталната извита тръбичка.

Останалата течност напуска нефрона през система от събирателни каналчета. Това е последният отдел на бъбрека, който влияе върху състава на урината: водата се реабсорбира и урината става по-концентрирана.

От системата от събирателни каналчета, урината попада в бъбречното легенче. Оттук тя се отвежда до пикочния мехур по пикочопровода. Накрая урината се изхвърля от тялото през уретрата (пикочния канал).

Надлъжен пререз на бъбрек

  • бъбречно легенче
  • бъбречни пирамиди
  • бъбречна кора
  • бъбречна капсула

Значителна част от енергията, консумирана от тялото, се използва за механизмите на хомеостазата, т.е. да се поддържа постоянна вътрешната среда на организма. При метаболитните процеси се получават и непотребни и вредни вещества, които трябва да бъдат отделени, за да се осъществява хомеостазата. Това става чрез екскрецията.

Непотребните вещества включват вода, йони, лекарствени остатъци и метаболитни отпадни продукти. Отделителната система и най-важните й органи - бъбреците, изпълняват важна роля в отстраняването на тези вещества. Отделителната система се състои от бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур и уретра. Тя изпълнява част от отделянето на непотребни вещества от тялото.

В процеса на отделяне на урина, бъбречната артерия транспортира до бъбреците кръв, която съдържа непотребни вещества. Бъбречна вена изнася от бъбреците кръв с регулиран състав. Урината е течност, която съдържа непотребните вещества. Тя се транспортира по пикочопроводите до пикочния мехур.

Двата бобовидни бъбрека са разположени в горната част на коремната кухина. Те тежат средно 130 - 140 гр.

Бъбречният хилус е централната вдлъбната част на бъбрека, през която минават кръвоносни съдове, нерви и пикочопроводът. Отвън бъбрекът е обвит от здрава фиброзна тъкан - бъбречната капсула. Бъбрекът се състои от кора и сърцевина. Сърцевината е съставена от бъбречни пирамиди, които са обвити от кората. Бъбречното легенче, където се събира произведената в пирамидите урина, е плоска фуниевидна структура, разположена в бъбречния хилус. Оттам започва пикочопроводът.

Структурната и функционална единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек съдържа около 1,2 млн нефрони. Трите основни функции на нефроните са филтрация, обратно всмукване (реабсорбция) и активна секреция.

Началната част на нефрона е малпигиевото телце, което е разположено в бъбречната кора. Филтрацията на кръвта се извършва в малпигиевото телце. То се състои от гломерула и Бауманова капсула. Гломерулата представлява кълбовидна структура от капиляри. Тези капиляри са разклонения на входящата артериола. Баумановата капсула представлява мембранна торбичка с двойна стена. Филтрацията на кръвта се осъществява заради голямата повърхност на капилярите и високото налягане в тях. Филтратът преминава през стените на капилярите и вътрешната стена на Баумановата капсула. Количеството на филтрата, който навлиза в капсулата е 180 литра на денонощие. По-голямата част от този филтрат се реабсорбира от следващите участъци на нефрона, така че отделеното количество урина за едно денонощие е едва 1,5 литра.

От малпигиевото телце, филтратът преминава в проксималната извита тръбичка. Тук водата и по-голямата част от натрия се реабсорбират в капилярите. Активната секреция също се извършва в тръбичката: токсините и лекарствените остатъци, които не могат да се филтрират в малпигиевото телце навлизат в извитите тръбички.

Следващата част от нефрона е бримката на Хенле. Тя е разположена в сърцевината. Състои се от низходящо и възходящо рамо. Функцията й е да намали количеството на филтрата. Водата се реабсорбира в низходящото рамо, като така се увеличава осмотичната концентрация. Във възходящото рамо концентрацията на филтрата намалява чрез реабсорбция на натриевите йони.

Дисталната извита тръбичка изпълнява важна роля в хомеостазата. Тук се извършват реабсорбция и активна секреция. Тези процеси се регулират от хормони. Обемът на кръвта и урината се регулират: ако обемът на циркулиращата в тялото кръв намалее, хормоните предизвикват реабсорбция на вода. Реабсорбцията влияе на осмотичното налягане на кръвта. Електролитният състав и киселинността на кръвта също се регулират в дисталната извита тръбичка.

Останалата течност напуска нефрона през система от събирателни каналчета. Това е последният отдел на бъбрека, който влияе върху състава на урината: водата се реабсорбира и урината става по-концентрирана.

От системата от събирателни каналчета, урината попада в бъбречното легенче. Оттук тя се отвежда до пикочния мехур по пикочопровода. Накрая урината се изхвърля от тялото през уретрата (пикочния канал).

Положение в тялото

  • бъбреци
  • пикочен мехур

Значителна част от енергията, консумирана от тялото, се използва за механизмите на хомеостазата, т.е. да се поддържа постоянна вътрешната среда на организма. При метаболитните процеси се получават и непотребни и вредни вещества, които трябва да бъдат отделени, за да се осъществява хомеостазата. Това става чрез екскрецията.

Непотребните вещества включват вода, йони, лекарствени остатъци и метаболитни отпадни продукти. Отделителната система и най-важните й органи - бъбреците, изпълняват важна роля в отстраняването на тези вещества. Отделителната система се състои от бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур и уретра. Тя изпълнява част от отделянето на непотребни вещества от тялото.

В процеса на отделяне на урина, бъбречната артерия транспортира до бъбреците кръв, която съдържа непотребни вещества. Бъбречна вена изнася от бъбреците кръв с регулиран състав. Урината е течност, която съдържа непотребните вещества. Тя се транспортира по пикочопроводите до пикочния мехур.

Двата бобовидни бъбрека са разположени в горната част на коремната кухина. Те тежат средно 130 - 140 гр.

Бъбречният хилус е централната вдлъбната част на бъбрека, през която минават кръвоносни съдове, нерви и пикочопроводът. Отвън бъбрекът е обвит от здрава фиброзна тъкан - бъбречната капсула. Бъбрекът се състои от кора и сърцевина. Сърцевината е съставена от бъбречни пирамиди, които са обвити от кората. Бъбречното легенче, където се събира произведената в пирамидите урина, е плоска фуниевидна структура, разположена в бъбречния хилус. Оттам започва пикочопроводът.

Структурната и функционална единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек съдържа около 1,2 млн нефрони. Трите основни функции на нефроните са филтрация, обратно всмукване (реабсорбция) и активна секреция.

Началната част на нефрона е малпигиевото телце, което е разположено в бъбречната кора. Филтрацията на кръвта се извършва в малпигиевото телце. То се състои от гломерула и Бауманова капсула. Гломерулата представлява кълбовидна структура от капиляри. Тези капиляри са разклонения на входящата артериола. Баумановата капсула представлява мембранна торбичка с двойна стена. Филтрацията на кръвта се осъществява заради голямата повърхност на капилярите и високото налягане в тях. Филтратът преминава през стените на капилярите и вътрешната стена на Баумановата капсула. Количеството на филтрата, който навлиза в капсулата е 180 литра на денонощие. По-голямата част от този филтрат се реабсорбира от следващите участъци на нефрона, така че отделеното количество урина за едно денонощие е едва 1,5 литра.

От малпигиевото телце, филтратът преминава в проксималната извита тръбичка. Тук водата и по-голямата част от натрия се реабсорбират в капилярите. Активната секреция също се извършва в тръбичката: токсините и лекарствените остатъци, които не могат да се филтрират в малпигиевото телце навлизат в извитите тръбички.

Следващата част от нефрона е бримката на Хенле. Тя е разположена в сърцевината. Състои се от низходящо и възходящо рамо. Функцията й е да намали количеството на филтрата. Водата се реабсорбира в низходящото рамо, като така се увеличава осмотичната концентрация. Във възходящото рамо концентрацията на филтрата намалява чрез реабсорбция на натриевите йони.

Дисталната извита тръбичка изпълнява важна роля в хомеостазата. Тук се извършват реабсорбция и активна секреция. Тези процеси се регулират от хормони. Обемът на кръвта и урината се регулират: ако обемът на циркулиращата в тялото кръв намалее, хормоните предизвикват реабсорбция на вода. Реабсорбцията влияе на осмотичното налягане на кръвта. Електролитният състав и киселинността на кръвта също се регулират в дисталната извита тръбичка.

Останалата течност напуска нефрона през система от събирателни каналчета. Това е последният отдел на бъбрека, който влияе върху състава на урината: водата се реабсорбира и урината става по-концентрирана.

От системата от събирателни каналчета, урината попада в бъбречното легенче. Оттук тя се отвежда до пикочния мехур по пикочопровода. Накрая урината се изхвърля от тялото през уретрата (пикочния канал).

Процесът на отделяне

  • бъбречна вена
  • бъбречна артерия
  • пикочопровод

Значителна част от енергията, консумирана от тялото, се използва за механизмите на хомеостазата, т.е. да се поддържа постоянна вътрешната среда на организма. При метаболитните процеси се получават и непотребни и вредни вещества, които трябва да бъдат отделени, за да се осъществява хомеостазата. Това става чрез екскрецията.

Непотребните вещества включват вода, йони, лекарствени остатъци и метаболитни отпадни продукти. Отделителната система и най-важните й органи - бъбреците, изпълняват важна роля в отстраняването на тези вещества. Отделителната система се състои от бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур и уретра. Тя изпълнява част от отделянето на непотребни вещества от тялото.

В процеса на отделяне на урина, бъбречната артерия транспортира до бъбреците кръв, която съдържа непотребни вещества. Бъбречна вена изнася от бъбреците кръв с регулиран състав. Урината е течност, която съдържа непотребните вещества. Тя се транспортира по пикочопроводите до пикочния мехур.

Двата бобовидни бъбрека са разположени в горната част на коремната кухина. Те тежат средно 130 - 140 гр.

Бъбречният хилус е централната вдлъбната част на бъбрека, през която минават кръвоносни съдове, нерви и пикочопроводът. Отвън бъбрекът е обвит от здрава фиброзна тъкан - бъбречната капсула. Бъбрекът се състои от кора и сърцевина. Сърцевината е съставена от бъбречни пирамиди, които са обвити от кората. Бъбречното легенче, където се събира произведената в пирамидите урина, е плоска фуниевидна структура, разположена в бъбречния хилус. Оттам започва пикочопроводът.

Структурната и функционална единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек съдържа около 1,2 млн нефрони. Трите основни функции на нефроните са филтрация, обратно всмукване (реабсорбция) и активна секреция.

Началната част на нефрона е малпигиевото телце, което е разположено в бъбречната кора. Филтрацията на кръвта се извършва в малпигиевото телце. То се състои от гломерула и Бауманова капсула. Гломерулата представлява кълбовидна структура от капиляри. Тези капиляри са разклонения на входящата артериола. Баумановата капсула представлява мембранна торбичка с двойна стена. Филтрацията на кръвта се осъществява заради голямата повърхност на капилярите и високото налягане в тях. Филтратът преминава през стените на капилярите и вътрешната стена на Баумановата капсула. Количеството на филтрата, който навлиза в капсулата е 180 литра на денонощие. По-голямата част от този филтрат се реабсорбира от следващите участъци на нефрона, така че отделеното количество урина за едно денонощие е едва 1,5 литра.

От малпигиевото телце, филтратът преминава в проксималната извита тръбичка. Тук водата и по-голямата част от натрия се реабсорбират в капилярите. Активната секреция също се извършва в тръбичката: токсините и лекарствените остатъци, които не могат да се филтрират в малпигиевото телце навлизат в извитите тръбички.

Следващата част от нефрона е бримката на Хенле. Тя е разположена в сърцевината. Състои се от низходящо и възходящо рамо. Функцията й е да намали количеството на филтрата. Водата се реабсорбира в низходящото рамо, като така се увеличава осмотичната концентрация. Във възходящото рамо концентрацията на филтрата намалява чрез реабсорбция на натриевите йони.

Дисталната извита тръбичка изпълнява важна роля в хомеостазата. Тук се извършват реабсорбция и активна секреция. Тези процеси се регулират от хормони. Обемът на кръвта и урината се регулират: ако обемът на циркулиращата в тялото кръв намалее, хормоните предизвикват реабсорбция на вода. Реабсорбцията влияе на осмотичното налягане на кръвта. Електролитният състав и киселинността на кръвта също се регулират в дисталната извита тръбичка.

Останалата течност напуска нефрона през система от събирателни каналчета. Това е последният отдел на бъбрека, който влияе върху състава на урината: водата се реабсорбира и урината става по-концентрирана.

От системата от събирателни каналчета, урината попада в бъбречното легенче. Оттук тя се отвежда до пикочния мехур по пикочопровода. Накрая урината се изхвърля от тялото през уретрата (пикочния канал).

Нефрони

  • бъбречна артерия
  • бъбречна вена
  • Малпигиево телце
  • проксимално извито каналче
  • дистално извито каналче
  • бримка на Хенле
  • събирателен канал

Значителна част от енергията, консумирана от тялото, се използва за механизмите на хомеостазата, т.е. да се поддържа постоянна вътрешната среда на организма. При метаболитните процеси се получават и непотребни и вредни вещества, които трябва да бъдат отделени, за да се осъществява хомеостазата. Това става чрез екскрецията.

Непотребните вещества включват вода, йони, лекарствени остатъци и метаболитни отпадни продукти. Отделителната система и най-важните й органи - бъбреците, изпълняват важна роля в отстраняването на тези вещества. Отделителната система се състои от бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур и уретра. Тя изпълнява част от отделянето на непотребни вещества от тялото.

В процеса на отделяне на урина, бъбречната артерия транспортира до бъбреците кръв, която съдържа непотребни вещества. Бъбречна вена изнася от бъбреците кръв с регулиран състав. Урината е течност, която съдържа непотребните вещества. Тя се транспортира по пикочопроводите до пикочния мехур.

Двата бобовидни бъбрека са разположени в горната част на коремната кухина. Те тежат средно 130 - 140 гр.

Бъбречният хилус е централната вдлъбната част на бъбрека, през която минават кръвоносни съдове, нерви и пикочопроводът. Отвън бъбрекът е обвит от здрава фиброзна тъкан - бъбречната капсула. Бъбрекът се състои от кора и сърцевина. Сърцевината е съставена от бъбречни пирамиди, които са обвити от кората. Бъбречното легенче, където се събира произведената в пирамидите урина, е плоска фуниевидна структура, разположена в бъбречния хилус. Оттам започва пикочопроводът.

Структурната и функционална единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек съдържа около 1,2 млн нефрони. Трите основни функции на нефроните са филтрация, обратно всмукване (реабсорбция) и активна секреция.

Началната част на нефрона е малпигиевото телце, което е разположено в бъбречната кора. Филтрацията на кръвта се извършва в малпигиевото телце. То се състои от гломерула и Бауманова капсула. Гломерулата представлява кълбовидна структура от капиляри. Тези капиляри са разклонения на входящата артериола. Баумановата капсула представлява мембранна торбичка с двойна стена. Филтрацията на кръвта се осъществява заради голямата повърхност на капилярите и високото налягане в тях. Филтратът преминава през стените на капилярите и вътрешната стена на Баумановата капсула. Количеството на филтрата, който навлиза в капсулата е 180 литра на денонощие. По-голямата част от този филтрат се реабсорбира от следващите участъци на нефрона, така че отделеното количество урина за едно денонощие е едва 1,5 литра.

От малпигиевото телце, филтратът преминава в проксималната извита тръбичка. Тук водата и по-голямата част от натрия се реабсорбират в капилярите. Активната секреция също се извършва в тръбичката: токсините и лекарствените остатъци, които не могат да се филтрират в малпигиевото телце навлизат в извитите тръбички.

Следващата част от нефрона е бримката на Хенле. Тя е разположена в сърцевината. Състои се от низходящо и възходящо рамо. Функцията й е да намали количеството на филтрата. Водата се реабсорбира в низходящото рамо, като така се увеличава осмотичната концентрация. Във възходящото рамо концентрацията на филтрата намалява чрез реабсорбция на натриевите йони.

Дисталната извита тръбичка изпълнява важна роля в хомеостазата. Тук се извършват реабсорбция и активна секреция. Тези процеси се регулират от хормони. Обемът на кръвта и урината се регулират: ако обемът на циркулиращата в тялото кръв намалее, хормоните предизвикват реабсорбция на вода. Реабсорбцията влияе на осмотичното налягане на кръвта. Електролитният състав и киселинността на кръвта също се регулират в дисталната извита тръбичка.

Останалата течност напуска нефрона през система от събирателни каналчета. Това е последният отдел на бъбрека, който влияе върху състава на урината: водата се реабсорбира и урината става по-концентрирана.

От системата от събирателни каналчета, урината попада в бъбречното легенче. Оттук тя се отвежда до пикочния мехур по пикочопровода. Накрая урината се изхвърля от тялото през уретрата (пикочния канал).

Устройство на нефрона

  • Бауманова капсула
  • гломерула
  • изходяща артериола
  • входяща артериола
  • проксимално извито каналче
  • низходящо рамо на бримката на Хенле
  • възходящо рамо на бримката на Хенле
  • дистално извито каналче

Значителна част от енергията, консумирана от тялото, се използва за механизмите на хомеостазата, т.е. да се поддържа постоянна вътрешната среда на организма. При метаболитните процеси се получават и непотребни и вредни вещества, които трябва да бъдат отделени, за да се осъществява хомеостазата. Това става чрез екскрецията.

Непотребните вещества включват вода, йони, лекарствени остатъци и метаболитни отпадни продукти. Отделителната система и най-важните й органи - бъбреците, изпълняват важна роля в отстраняването на тези вещества. Отделителната система се състои от бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур и уретра. Тя изпълнява част от отделянето на непотребни вещества от тялото.

В процеса на отделяне на урина, бъбречната артерия транспортира до бъбреците кръв, която съдържа непотребни вещества. Бъбречна вена изнася от бъбреците кръв с регулиран състав. Урината е течност, която съдържа непотребните вещества. Тя се транспортира по пикочопроводите до пикочния мехур.

Двата бобовидни бъбрека са разположени в горната част на коремната кухина. Те тежат средно 130 - 140 гр.

Бъбречният хилус е централната вдлъбната част на бъбрека, през която минават кръвоносни съдове, нерви и пикочопроводът. Отвън бъбрекът е обвит от здрава фиброзна тъкан - бъбречната капсула. Бъбрекът се състои от кора и сърцевина. Сърцевината е съставена от бъбречни пирамиди, които са обвити от кората. Бъбречното легенче, където се събира произведената в пирамидите урина, е плоска фуниевидна структура, разположена в бъбречния хилус. Оттам започва пикочопроводът.

Структурната и функционална единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек съдържа около 1,2 млн нефрони. Трите основни функции на нефроните са филтрация, обратно всмукване (реабсорбция) и активна секреция.

Началната част на нефрона е малпигиевото телце, което е разположено в бъбречната кора. Филтрацията на кръвта се извършва в малпигиевото телце. То се състои от гломерула и Бауманова капсула. Гломерулата представлява кълбовидна структура от капиляри. Тези капиляри са разклонения на входящата артериола. Баумановата капсула представлява мембранна торбичка с двойна стена. Филтрацията на кръвта се осъществява заради голямата повърхност на капилярите и високото налягане в тях. Филтратът преминава през стените на капилярите и вътрешната стена на Баумановата капсула. Количеството на филтрата, който навлиза в капсулата е 180 литра на денонощие. По-голямата част от този филтрат се реабсорбира от следващите участъци на нефрона, така че отделеното количество урина за едно денонощие е едва 1,5 литра.

От малпигиевото телце, филтратът преминава в проксималната извита тръбичка. Тук водата и по-голямата част от натрия се реабсорбират в капилярите. Активната секреция също се извършва в тръбичката: токсините и лекарствените остатъци, които не могат да се филтрират в малпигиевото телце навлизат в извитите тръбички.

Следващата част от нефрона е бримката на Хенле. Тя е разположена в сърцевината. Състои се от низходящо и възходящо рамо. Функцията й е да намали количеството на филтрата. Водата се реабсорбира в низходящото рамо, като така се увеличава осмотичната концентрация. Във възходящото рамо концентрацията на филтрата намалява чрез реабсорбция на натриевите йони.

Дисталната извита тръбичка изпълнява важна роля в хомеостазата. Тук се извършват реабсорбция и активна секреция. Тези процеси се регулират от хормони. Обемът на кръвта и урината се регулират: ако обемът на циркулиращата в тялото кръв намалее, хормоните предизвикват реабсорбция на вода. Реабсорбцията влияе на осмотичното налягане на кръвта. Електролитният състав и киселинността на кръвта също се регулират в дисталната извита тръбичка.

Останалата течност напуска нефрона през система от събирателни каналчета. Това е последният отдел на бъбрека, който влияе върху състава на урината: водата се реабсорбира и урината става по-концентрирана.

От системата от събирателни каналчета, урината попада в бъбречното легенче. Оттук тя се отвежда до пикочния мехур по пикочопровода. Накрая урината се изхвърля от тялото през уретрата (пикочния канал).

Функция на нефрона

Значителна част от енергията, консумирана от тялото, се използва за механизмите на хомеостазата, т.е. да се поддържа постоянна вътрешната среда на организма. При метаболитните процеси се получават и непотребни и вредни вещества, които трябва да бъдат отделени, за да се осъществява хомеостазата. Това става чрез екскрецията.

Непотребните вещества включват вода, йони, лекарствени остатъци и метаболитни отпадни продукти. Отделителната система и най-важните й органи - бъбреците, изпълняват важна роля в отстраняването на тези вещества. Отделителната система се състои от бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур и уретра. Тя изпълнява част от отделянето на непотребни вещества от тялото.

В процеса на отделяне на урина, бъбречната артерия транспортира до бъбреците кръв, която съдържа непотребни вещества. Бъбречна вена изнася от бъбреците кръв с регулиран състав. Урината е течност, която съдържа непотребните вещества. Тя се транспортира по пикочопроводите до пикочния мехур.

Двата бобовидни бъбрека са разположени в горната част на коремната кухина. Те тежат средно 130 - 140 гр.

Бъбречният хилус е централната вдлъбната част на бъбрека, през която минават кръвоносни съдове, нерви и пикочопроводът. Отвън бъбрекът е обвит от здрава фиброзна тъкан - бъбречната капсула. Бъбрекът се състои от кора и сърцевина. Сърцевината е съставена от бъбречни пирамиди, които са обвити от кората. Бъбречното легенче, където се събира произведената в пирамидите урина, е плоска фуниевидна структура, разположена в бъбречния хилус. Оттам започва пикочопроводът.

Структурната и функционална единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек съдържа около 1,2 млн нефрони. Трите основни функции на нефроните са филтрация, обратно всмукване (реабсорбция) и активна секреция.

Началната част на нефрона е малпигиевото телце, което е разположено в бъбречната кора. Филтрацията на кръвта се извършва в малпигиевото телце. То се състои от гломерула и Бауманова капсула. Гломерулата представлява кълбовидна структура от капиляри. Тези капиляри са разклонения на входящата артериола. Баумановата капсула представлява мембранна торбичка с двойна стена. Филтрацията на кръвта се осъществява заради голямата повърхност на капилярите и високото налягане в тях. Филтратът преминава през стените на капилярите и вътрешната стена на Баумановата капсула. Количеството на филтрата, който навлиза в капсулата е 180 литра на денонощие. По-голямата част от този филтрат се реабсорбира от следващите участъци на нефрона, така че отделеното количество урина за едно денонощие е едва 1,5 литра.

От малпигиевото телце, филтратът преминава в проксималната извита тръбичка. Тук водата и по-голямата част от натрия се реабсорбират в капилярите. Активната секреция също се извършва в тръбичката: токсините и лекарствените остатъци, които не могат да се филтрират в малпигиевото телце навлизат в извитите тръбички.

Следващата част от нефрона е бримката на Хенле. Тя е разположена в сърцевината. Състои се от низходящо и възходящо рамо. Функцията й е да намали количеството на филтрата. Водата се реабсорбира в низходящото рамо, като така се увеличава осмотичната концентрация. Във възходящото рамо концентрацията на филтрата намалява чрез реабсорбция на натриевите йони.

Дисталната извита тръбичка изпълнява важна роля в хомеостазата. Тук се извършват реабсорбция и активна секреция. Тези процеси се регулират от хормони. Обемът на кръвта и урината се регулират: ако обемът на циркулиращата в тялото кръв намалее, хормоните предизвикват реабсорбция на вода. Реабсорбцията влияе на осмотичното налягане на кръвта. Електролитният състав и киселинността на кръвта също се регулират в дисталната извита тръбичка.

Останалата течност напуска нефрона през система от събирателни каналчета. Това е последният отдел на бъбрека, който влияе върху състава на урината: водата се реабсорбира и урината става по-концентрирана.

От системата от събирателни каналчета, урината попада в бъбречното легенче. Оттук тя се отвежда до пикочния мехур по пикочопровода. Накрая урината се изхвърля от тялото през уретрата (пикочния канал).

Образуване на урината

Значителна част от енергията, консумирана от тялото, се използва за механизмите на хомеостазата, т.е. да се поддържа постоянна вътрешната среда на организма. При метаболитните процеси се получават и непотребни и вредни вещества, които трябва да бъдат отделени, за да се осъществява хомеостазата. Това става чрез екскрецията.

Непотребните вещества включват вода, йони, лекарствени остатъци и метаболитни отпадни продукти. Отделителната система и най-важните й органи - бъбреците, изпълняват важна роля в отстраняването на тези вещества. Отделителната система се състои от бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур и уретра. Тя изпълнява част от отделянето на непотребни вещества от тялото.

В процеса на отделяне на урина, бъбречната артерия транспортира до бъбреците кръв, която съдържа непотребни вещества. Бъбречна вена изнася от бъбреците кръв с регулиран състав. Урината е течност, която съдържа непотребните вещества. Тя се транспортира по пикочопроводите до пикочния мехур.

Двата бобовидни бъбрека са разположени в горната част на коремната кухина. Те тежат средно 130 - 140 гр.

Бъбречният хилус е централната вдлъбната част на бъбрека, през която минават кръвоносни съдове, нерви и пикочопроводът. Отвън бъбрекът е обвит от здрава фиброзна тъкан - бъбречната капсула. Бъбрекът се състои от кора и сърцевина. Сърцевината е съставена от бъбречни пирамиди, които са обвити от кората. Бъбречното легенче, където се събира произведената в пирамидите урина, е плоска фуниевидна структура, разположена в бъбречния хилус. Оттам започва пикочопроводът.

Структурната и функционална единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек съдържа около 1,2 млн нефрони. Трите основни функции на нефроните са филтрация, обратно всмукване (реабсорбция) и активна секреция.

Началната част на нефрона е малпигиевото телце, което е разположено в бъбречната кора. Филтрацията на кръвта се извършва в малпигиевото телце. То се състои от гломерула и Бауманова капсула. Гломерулата представлява кълбовидна структура от капиляри. Тези капиляри са разклонения на входящата артериола. Баумановата капсула представлява мембранна торбичка с двойна стена. Филтрацията на кръвта се осъществява заради голямата повърхност на капилярите и високото налягане в тях. Филтратът преминава през стените на капилярите и вътрешната стена на Баумановата капсула. Количеството на филтрата, който навлиза в капсулата е 180 литра на денонощие. По-голямата част от този филтрат се реабсорбира от следващите участъци на нефрона, така че отделеното количество урина за едно денонощие е едва 1,5 литра.

От малпигиевото телце, филтратът преминава в проксималната извита тръбичка. Тук водата и по-голямата част от натрия се реабсорбират в капилярите. Активната секреция също се извършва в тръбичката: токсините и лекарствените остатъци, които не могат да се филтрират в малпигиевото телце навлизат в извитите тръбички.

Следващата част от нефрона е бримката на Хенле. Тя е разположена в сърцевината. Състои се от низходящо и възходящо рамо. Функцията й е да намали количеството на филтрата. Водата се реабсорбира в низходящото рамо, като така се увеличава осмотичната концентрация. Във възходящото рамо концентрацията на филтрата намалява чрез реабсорбция на натриевите йони.

Дисталната извита тръбичка изпълнява важна роля в хомеостазата. Тук се извършват реабсорбция и активна секреция. Тези процеси се регулират от хормони. Обемът на кръвта и урината се регулират: ако обемът на циркулиращата в тялото кръв намалее, хормоните предизвикват реабсорбция на вода. Реабсорбцията влияе на осмотичното налягане на кръвта. Електролитният състав и киселинността на кръвта също се регулират в дисталната извита тръбичка.

Останалата течност напуска нефрона през система от събирателни каналчета. Това е последният отдел на бъбрека, който влияе върху състава на урината: водата се реабсорбира и урината става по-концентрирана.

От системата от събирателни каналчета, урината попада в бъбречното легенче. Оттук тя се отвежда до пикочния мехур по пикочопровода. Накрая урината се изхвърля от тялото през уретрата (пикочния канал).

Дикторски текст

Значителна част от енергията, консумирана от тялото, се използва за механизмите на хомеостазата, т.е. да се поддържа постоянна вътрешна среда на организма. При метаболитните процеси се получават и непотребни и вредни вещества, които трябва да бъдат отделени, за да се осъществява хомеостазата. Това става чрез екскрецията.

Непотребните вещества включват вода, йони, лекарствени остатъци и метаболитни отпадни продукти. Отделителната система и най-важните й органи - бъбреците, изпълняват важна роля в отстраняването на тези вещества. Отделителната система се състои от бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур и уретра. Тя изпълнява част от отделянето на непотребни вещества от тялото.

В процеса на отделяне на урина, бъбречната артерия транспортира до бъбреците кръв, която съдържа непотребни вещества. Бъбречна вена изнася от бъбреците кръв с регулиран състав. Урината е течност, която съдържа непотребните вещества. Тя се транспортира по пикочопровода до пикочния мехур.

Двата бобовидни бъбрека са разположени в горната част на коремната кухина. Те тежат средно 130 - 140 гр.

Бъбречният хилус е централната вдлъбната част на бъбрека, през която минават кръвоносни съдове, нерви и пикочопроводът. Отвън бъбрекът е обвит от здрава фиброзна тъкан - бъбречната капсула. Бъбрекът се състои от кора и сърцевина. Сърцевината е съставена от бъбречни пирамиди, които са обвити от кората. Бъбречното легенче, където се събира произведената в пирамидите урина, е плоска фуниевидна структура, разположена в бъбречния хилус. Оттам започва пикочопроводът.

Структурната и функционална единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек съдържа около 1,2 млн нефрони. Трите основни функции на нефроните са филтрация, обратно всмукване (реабсорбция) и активна секреция.

Началната част на нефрона е малпигиевото телце, което е разположено в бъбречната кора. Филтрацията на кръвта се осъществява в малпигиевото телце. То се състои от гломерула и Бауманова капсула. Гломерулата представлява кълбовидна структура от капиляри. Тези капиляри са разклонения на входящата артериола. Баумановата капсула представлява мембранна торбичка с двойна стена. Филтрацията на кръвта се извършва заради голямата повърхност на капилярите и високото налягане в тях. Филтратът преминава през стените на капилярите и вътрешната стена на Баумановата капсула. Количеството на филтрата, който навлиза в капсулата е 180 литра на денонощие. По-голямата част от този филтрат се реабсорбира от следващите участъци на нефрона, така че отделеното количество урина за едно денонощие е едва 1,5 литра.

От малпигиевото телце, филтратът преминава в проксималната извита тръбичка. Тук водата и по-голямата част от натрия се реабсорбират в капилярите. Активната секреция също се извършва в тръбичката: токсините и лекарствените остатъци, които не могат да се филтрират в малпигиевото телце навлизат в извитите тръбички.

Следващата част от нефрона е бримката на Хенле. Тя е разположена в сърцевината. Състои се от низходящо и възходящо рамо. Функцията й е да намали количеството на филтрата. Водата се реабсорбира в низходящото рамо, като така се увеличава осмотичната концентрация. Във възходящото рамо концентрацията на филтрата намалява чрез реабсорбция на натриевите йони.

Дисталната извита тръбичка изпълнява важна роля в хомеостазата. Тук се извършват реабсорбция и активна секреция. Тези процеси се регулират от хормони. Обемът на кръвта и урината се регулират: ако обемът на циркулиращата в тялото кръв намалее, хормоните предизвикват реабсорбция на вода. Реабсорбцията влияе на осмотичното налягане на кръвта. Електролитният състав и киселинността на кръвта също се регулират в дисталната извита тръбичка.

Останалата течност напуска нефрона през система от събирателни каналчета. Това е последният отдел на бъбрека, който влияе върху състава на урината: водата се реабсорбира и урината става по-концентрирана.

От системата от събирателни каналчета, урината попада в бъбречното легенче. Оттук тя се отвежда до пикочния мехур по пикочопровода. Накрая урината се изхвърля от тялото през уретрата (пикочния канал).

Свързани ресурси

Горен храносмилателен тракт

При преглъщане храната се придвижва от устната кухина до стомаха.

Мозъчни вентрикули и основни части на мозъка

Анимацията ни позволява да надникнем във вътрешната структура на...

Човешката кръв

Човешката кръв се състои от кръвни елементи и кръвна плазма.

Как се движи сърцето ни?

Учебният материал разказва за функционирането на сърцето и колко е...

Сърцето

Сърцето е централната помпа на сърдечно-съдовата система и има...

Да направим човек!

Тук ще научим за строежа на тялото, както и различията между...

Бъди и ти д-р Кости!

Да се запознаем с видовете кости и с работата на антрополозите.

Видове стави

Ставите се групират и според посоката на движение, която позволяват.

Added to your cart.