Образуването на Земята и Луната

Анимацията представя процеса на образуване на Земята и Луната.

География и икономика

Ключови думи

Земя, Луна, образуване на Земята, образуването на Луната, Слънчева система, прото-Earth, Тея, планета, protoplanet, скалиста планета, наземна планета, Earth глобус, астрономия, астрофизиката, география, физика, Физика

Свързани ресурси

Сцени

Формиране на Протоземята

протопланета - Известни още като планетезимали. Това са небесни тела с диаметър няколко километра, състоящи се от газово-прахов облак.

Възникването на Земята е свързано с формирането на Слънчевата система. Газово-праховият облак, от който е възникнала Слънчевата система, постепенно се свивал, в центъра му настъпвало уплътняване на все по-голяма маса вещество и температурата непрекъснато се повишавала. От това концентрирано в средата вещество се формирало Слънцето. Непопадналата в този център част от облака, разсеяла се поради бързото въртене, впоследствие се превърнала в протопланетен диск, кръжащ около Слънцето. Частиците прах се слепвали в резултат на електростатичното привличане, след което, достигнали километрови размери, тези маси от вещество под действието на гравитационните сили се сраствали, докато накрая се увеличили до размерите на планети. Така е възникнала и Земята преди 4,6 милиарда години.

Приблизително около 170 милиона години след възникването на Земята, когато повърхността ѝ все още била мека, тя се сблъскала със също такава млада планета, условно наречена Тея. В резултат по-малката от двете планети – Тея, била унищожена, като веществото ѝ преминало към Земята. Така земната маса се увеличила и на практика достигнала сегашните си размери. След сблъсъка част от изхвърленото вещество останала в околоземна орбита, образувайки около Земята система от пръстени.

Тези космически отломки впоследствие образували Луната. След разпадането на системата от пръстени Луната представлявала въртящо се разтопено небесно тяло, което обикаляло Земята по много близка орбита – около 25 000 км. На нея действали вулкани и имало морета от лава. Тя притежавала собствено магнитно поле.

Приливните явления, настъпили оттогава между Земята и Луната, довели до различни промени. От една страна, Луната придобила синхронно въртене, тоест времето на въртенето ѝ около Земята и времето на въртенето около оста ѝ са равни. От друга страна, Луната постепенно се отдалечила от Земята, изстинала и геоложките процеси затихнали.

Понастоящем средното разстояние между Луната и Земята е 384 000 км. Луната и до днес бавно се отдалечава от Земята с по 3,8 сантиметра годишно. Поради това времето на въртенето ѝ около Земята нараства. Вследствие на синхронността нараства и времето на въртенето на спътника около оста му. Приливните явления оказват влияние и на Земята: тя забавя въртенето около оста си, тоест продължителността на земния ден постепенно расте.

Термини:

Планета: Въртящо се около звезда (например около Слънцето) небесно тяло, чиято маса не е достатъчна във вътрешността му да протече термоядрена реакция (поради което не притежава собствено излъчване), но е достатъчна, за да формира кълбо.

Звезда: Небесно тяло, притежаващо собствено излъчване, подхранвано от вътрешна термоядрена реакция.

Слънчева система: Пространство, където доминира гравитационната сила на Слънцето. Това е сфера с радиус около 2 светлинни години, с разположено в центъра Слънце, около което се въртят множество малки и големи небесни тела.

Сблъсък между Земята и Тея

Протоземя - Разтопено горещо небесно тяло с по-малък размер от днешната Земя.
Тея - Небесно тяло с приблизителния размер на Марс, което се въртяло около Слънцето в орбита, близка до земната, но излязло от нея и се сблъскало със Земята.

Възникване на Луната

Земя - В резултат на сблъсъка от разпръсналите се отломки се образувала система от пръстени.
Луна - Разтопено, разположено близо до Земята (25 000 км) небесно тяло, образувало се от отломките на Земята и Тея.

Изстиване

Земя - Притежава бавно втвърдяваща се земна кора.
Луна - Небесно тяло, което все повече се отдалечава от Земята, изстива и губи геоложката си активност.

Съвременно състояние

Земя - Въртенето на Земята около оста ѝ постепенно се забавя, вследствие на което продължителността на деня нараства с 0,002 секунди на всеки 100 години.
Луна - Представлявайки пасивно небесно тяло, понастоящем Луната се намира на разстояние 384 000 км от Земята и продължава да се отдалечава от нея с 3,8 см годишно.

Анимация

Дикторски текст

Възникването на Земята е свързано с образуването на Слънчевата система. Газово-праховият облак, от който е възникнала Слънчевата система, постепенно се свивал, в центъра му настъпвало уплътняване на все по-голяма маса вещество и температурата непрекъснато се увеличавала. От това концентрирано в средата вещество се образувало Слънцето. Непопадналата в този център част от облака, разсеяла се поради бързото въртене, впоследствие се превърнала в протопланетен диск, кръжащ около Слънцето. Частиците прах се слепвали в резултат на електростатичното притегляне, след което достигнали километрови размери, тези маси от вещество под действието на гравитационните сили се сраствали, докато накрая се увеличили до размерите на планети. Така е възникнала и Земята преди 4,6 милиарда години.

Приблизително около 170 милиона години след възникването на Земята, когато повърхността ѝ все още била мека, тя се сблъскала със също такава млада планета, условно наречена Тея. В резултат по-малката от двете планети – Тея, била унищожена, като веществото ѝ преминало към Земята. Така земната маса се увеличила и на практика достигнала сегашните си размери. След сблъсъка част от изхвърленото вещество останала в околоземна орбита, образувайки около Земята система от пръстени.

Тези космически отломки впоследствие образували Луната. След разпадането на системата от пръстени Луната представлявала въртящо се разтопено небесно тяло, което обикаляло Земята по много близка орбита – около 25 000 км. На нея действали вулкани и имало морета от лава. Тя притежавала собствено магнитно поле.

Приливните явления, настъпили оттогава между Земята и Луната, довели до различни промени. От една страна, Луната придобила синхронно въртене, тоест времето на въртенето ѝ около Земята и времето на въртенето около оста ѝ са равни. От друга страна, Луната постепенно се отдалечила от Земята, изстинала и геоложките процеси затихнали.

Понастоящем средното разстояние между Луната и Земята е 384 000 км. Луната и до днес бавно се отдалечава от Земята с по 3,8 сантиметра годишно. Поради това времето на въртенето ѝ около Земята нараства. Вследствие на синхронността нараства и времето на въртенето на спътника около оста му. Приливните явления оказват влияние и на Земята: тя забавя въртенето около оста си, тоест продължителността на земния ден постепенно расте.

Вашата кошница е празна

Вашата кошница е празна

Образуването на Земята и Луната