Вашата кошница е празна

Пазаруване

Количество: 0

Общо: 0,00

0

Храмът „Света София“ (Истанбул, VI век)

Храмът „Света София“ (Истанбул, VI век)

Храмът „Премъдрост Божия" („Света София"), религиозен център най-напред на Византия, а по-късно и на Османската империя, е превърнат в музей през 1935 г.

Изкуства

Ключови думи

Църквата „Света София“ днес, базилика, джамия, Минаре, църква, музей, Османски, Византийски, турски, Турция, Константинопол, Истанбул, Босфор, Анадол, православни, мюсюлмани, християни, бог, в най-нови времене, сграда, сайт поклонение, мрамор, Христос, апостол, архитектура, император, серафим, религия, религиозни сгради, ВИЗАНТИЙСКА ИМПЕРИЯ, Османската Империя, горната галерия, купол, калиграфия

Свързани ресурси

Сцени

Храм

  • контрафорсни стени
  • руини на училище - Някога тук е имало ислямско религиозно училище.
  • зала за кръщенета - Първоначално това е била зала за кръщенета, а днес е мавзолей на султаните Мустафа I и Ибрахим.
  • чешми - Осигуряват безплатна питейна вода за всички, които минават оттук.
  • чешма - Построена от султан Махмуд I през 1740 г. Служи за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва.
  • начално училище
  • канцелария - Построена е през 1853 г. от султан Абдул-Меджид I като място за определяне на часовете за молитва. Днес е канцелария на музея.
  • чешма - Осигурява безплатна питейна вода за всички, които минават оттук.
  • мавзолеи - Мавзолеи с гробници за видни турски личности.
  • минаре - Тесни и високи кули със заострен връх. По вътрешно стълбище мюезинът се качва до балкона под върха пет пъти дневно, за да призове вярващите на молитва.
  • купол - Висок е 55,6 метра, диаметърът му е 31 метра.
  • мавзолей на султан Селим II - Построен през XVI век от известния османски архитект Мимар Синан. Султан Селим II, син и наследник на Сюлейман Великолепни, му поръчал да построи за него приживе мавзолей.
  • мавзолей на султан Мехмед III - Построен през 1603 г. при управлението на султан Мехмед III. В него има 26 саркофага.
  • мавзолей на султан Мурад III - В шестоъгълната постройка с два купола има 54 саркофага. Мурад III бил султан на Османската империя от 1574 до 1595 г.
  • мавзолей на принцовете - Първоначално Мурад III поръчал на Мимар Синан да го построи за починалата му майка. Но след време там били погребани четирима от синовете и една от дъщерите на султана, покосени от чумна епидемия през 1580 г.
  • хранилище за дарения - По време на Византийската империя се използвала за съхраняване на дарения. По време на Османската империя била склад и благотворителна кухня.
  • врата на благотворителната кухня - Изработена в стил барок със запазен надпис от 1155 г.
  • благотворителна кухня - Построена от султан Махмуд I през 1743 г., за да осигурява храна за бедните.

Разрез

Анимация

Вътрешност

  • султанска ложа
  • молитвена ниша - Тази молитвена ниша в стената на джамията сочи към Мека. Двата големи бронзови свещника били донесени тук от Великия везир на Османската империя Ибрахим през 1526 г.
  • минбар - Имамът се качва на тази издигната платформа, за да чете оттам проповеди.
  • ложа на мюезина
  • „пъпа на света" - По време на Византийската империя наричали това място „пъпа на света". Вградената в пода площадка е направена от обли мраморни камъни. На нея били коронясвани византийските императори.
  • императорска врата - През нея минавали само императорът и неговата свита. Висока е 7 метра. Построена през VI век, тя е най-голямата врата в „Света София".
  • мраморна ваза - Две мраморни вази стоят от двете страни на главния вход. Донесени са от Пергамон (днес Бергама) при управлението на султан Мурад III. На големи празници ги напълвали с шербет, а в делнични дни в тях имало вода за вярващите.
  • централен купол
  • пано с калиграфия - На осем кръгли дървени пана с диаметър 7,5 метра са изписани послания, славещи Аллах, Мохамед и другите пророци.

Вътрешността на храма

Светлината, влизаща през многобройните прозорци, и мъждукащите свещи създават мистична обстановка в богато украсената отвътре сграда.

„Пъпа на света", колоната на желанията, гигантските пана с калиграфии и изумително красивите мозайки правят храма още по-величествен.

Има ги и всички места, необходими за ислямските религиозни ритуали: минбарът (където мюезинът чете проповеди), михрабите (молитвените ниши) и ложата на мюезина, както и султанската ложа.

Централен купол

Архитектура

Централният купол на „Св. София" е висок 55,6 метра и има диаметър 31 метра. Гигантската конструкция се носи от четири извити триъгълни арки (пандантиви), лежащи върху четири масивни стълба, разположени в четирите ъгъла на сградата.

Балкон

Мозайка Дейсис

  • мозайка Дейсис - Изработена е през XIII век. Изобразява Исус Христос, Дева Мария и Йоан Кръстител.
  • мраморна врата

Мозайка Дейсис

Това е един от шедьоврите на византийското изкуство. Създадена е през XIII век. За съжаление само една част от нея е оцеляла до днес. Мозайката изобразява Исус Христос, Дева Мария и Йоан Кръстител. Детайлите в изображението са изумителни – виждат се бръчките по лицето на Йоан Кръстител и руменината по бузите на Дева Мария.

Разходка

  • султанска ложа
  • молитвена ниша - Тази молитвена ниша в стената на джамията сочи към Мека. Двата големи бронзови свещника били донесени тук от Великия везир на Османската империя Ибрахим през 1526 г.
  • минбар - Имамът се качва на тази издигната платформа, за да чете оттам проповеди.
  • ложа на мюезина
  • „пъпа на света" - По време на Византийската империя наричали това място „пъпа на света". Вградената в пода площадка е направена от обли мраморни камъни. На нея били коронясвани византийските императори.
  • императорска врата - През нея минавали само императорът и неговата свита. Висока е 7 метра. Построена през VI век, тя е най-голямата врата в „Света София".
  • мраморна ваза - Две мраморни вази стоят от двете страни на главния вход. Донесени са от Пергамон (днес Бергама) при управлението на султан Мурад III. На големи празници ги напълвали с шербет, а в делнични дни в тях имало вода за вярващите.
  • централен купол
  • пано с калиграфия - На осем кръгли дървени пана с диаметър 7,5 метра са изписани послания, славещи Аллах, Мохамед и другите пророци.
  • библиотека - Построена от султан Махмуд I през 1739 г.
  • колона на желанията - Наричат я потната колона, защото под нея има воден резервоар и медният й обков непрекъснато е влажен. Наричат я също и колона на желанията, защото според поверие, ако я докоснеш с ръка, ще се изпълнят всичките ти желания.
  • мозайка Дейсис - Изработена е през XIII век. Изобразява Исус Христос, Дева Мария и Йоан Кръстител.
  • мраморна врата

Дикторски текст

Храмът „Премъдрост Божия" („Света София“) се намира в Истанбул, столицата на Турция. Неговата 1500-годишна история е изпълнена с превратности.

Първата църква на това място е построена около IV в. от сина на император Константин Велики, основателя на града, носещ неговото име – Константинопол. Многократно разрушавана и възстановявана, тя добива окончателния си вид през VI в. През XIII в. кръстоносците завоеватели превръщат величествената източноправославна църква в римокатолическа.

През 1453 г. турските войски превземат Константинопол и султан Мехмед II Завоевателя я превръща в джамия. През втората половина на XVI в. към нея са пристроени четири минарета, които са там и до днес. Сградата функционира като главна джамия на исляма до 1931 г., когато е затворена. След реформите, с които Турция става република, тя е превърната в музей през 1934 г.

Православната базилика е истински архитектурен шедьовър, съвършена съвкупност от всички елементи на византийския стил. Най-внушителни сред тях са куполите. Централният купол се смята за постижение на архитектурата заради размерите му - диаметър 31 м и височина 56 м, както и заради конструкцията, върху която лежи. Под него има 40 сводести прозорци, които създават впечатлението, сякаш куполът се носи във въздуха над централната зала. Прозорците имат и конструктивна функция, освен че осветяват вътрешността.

Тежестта на централния купол се носи от гигантски арки, които преминават в полукуполи. Откъм западната и източната страна полукуполите се опират на сводести ниши със статуи – екседри. Така внушителното вътрешно пространство изглежда още по-голямо. От двете страни на централната зала минават проходи, обособени от сводести колонади, каквито има и на балкона. Прецизният план на сградата изтъква контраста между вътрешността и външния й вид: отвън тя потиска с размерите си, а отвътре е лека и богато декорирана.

Величествената сграда е последното архитектурно постижение на късната античност и първият шедьовър на византийската архитектура. Наред с други сгради в старата част на Истанбул от 1985 г. тя е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Свързани ресурси

Византийски император (VI в.)

Византийската империя била пряко продължение на Римската империя.

Късноримски воин (IV в.)

Разцветът на източните провинции на Римската империя започва в началото на IV в., по...

Мадарският конник

Скален релеф в Североизточна България, вероятно изсечен в края на VII в.

Раннохристиянският некропол Цела Трикора в Пейч, Унгария

Раннохристиянският некропол в Пейч, Унгария, е уникален археологически обект.

Раннохристиянският некропол Цела Септихора (в гр. Пейч, Унгария, 4. в.)

Раннхристиянският некропол в Пейч, Унгария, е уникален археологически обект.

Голямата джамия в Джене (1907)

Построената в необичаен стил джамия е най-голямата кирпичена сграда в света.

Джами Масджид (Исфахан, 15. в.)

Архитектурните решения и украсата поставят тази джамия сред шедьоврите на ислямското...

Тадж Махал (Агра, 17. век)

Мавзолеят Тадж Махал в Индия е построен от владетеля Шах Джахан в памет на неговата...

Пантеон (Рим, 2. век)

„Храмът на всички богове“ е построен при управлението на император Адриан.

Храм-паметник "Св. Александър Невски" (София, ХХ в.)

Построена в неовизантийски стил, православната катедрала е един от символите на...

Church of St John at Kaneo (Ohrid, 13th c.)

The Orthodox church, situated on a picturesque cliff, was named after John the Apostle

Катедралата "Василий Блажени" в Москва, 16. в.

Църквата, посветена на св. Василий Велики, била построена по заповед на цар Иван Грозни....

Световните религии днес

Географското разположение на най-големите световни религии се обяснява с исторически причини.

Дворецът на франкския император Карл Велики (Аахен, 9. в.)

Дворецът на франкския император Карл Велики бил не само център на империята, но и...

Османската архитектура в Унгария (17. в.)

По-известни паметници на османската архитектура в Унгария са джамията "Гази Касъм паша" в...

Готическата катедрала (Клермон-Феран,15. в.)

Катедралата „Възнесение на Дева Мария“ със своите розети и контрафорси е бисерът на...

Соломоновият храм (Йерусалим, X век пр. Хр.)

Соломоновият храм е един от най-важните символи на юдейската архитектура.

Пантеон (Париж, XVIII век)

Най-значимата сграда на неокласицизма във Франция е завършена през 1791 г. и е място за...

Added to your cart.