Вашата кошница е празна

Пазаруване

Количество: 0

Общо: 0,00

0

"Черната смърт" (Европа, 1347 -1353)

"Черната смърт" (Европа, 1347 -1353)

Бактериалното заболяване, познато с името бубонна чума, е една от най-смъртоносните инфекциозни болести в историята на човечеството.

История и цивилизация

Ключови думи

чума, плъх, Бактерия, бълха, болест, епидемия, треска, унищожаване, инфекция, главоболие, кашлица, инкубация, кървене, XIV век, Европа, верижна инфекция, чумен доктор, _javasolt, история, Европейски, лимфен възел, бял дроб, симптом, лекар, смърт, население, в най-нови времене

Свързани ресурси

Въпроси

  • Кога бушувала най-опустошителната чумна епидемия в човешката история?
  • Откъде се смята, че произхожда чумата?
  • От кой полуостров се разпространила чумата в Европа?
  • Коя част на Европа пострадала първа от чумата?
  • Какво било използвано за предпазване от чумната зараза?
  • Кое НЕ било използвано през Средните векове за предпазване от инфекция?
  • Какъв патоген причинява чумата?
  • Кой е първоначалният преносител на чумата?
  • Кое НЕ е част от веригата за заразяване при чумата?
  • Кое НЕ е част от облеклото на чумния доктор?
  • Как наричали чумните доктори?
  • Кой наемал чумните доктори?
  • Какво НЯМАЛО в "клюна" на чумния доктор?
  • Как чумните доктори се опитвали да опазят дрехите си от заразата?
  • Коя бактерия причинява чумата?
  • Кой открил причинителя на чумата?
  • През кой век е открит причинителят на чумата?
  • Кое НЕ е вид чума?
  • Колко процента от населението в Европа унищожила Черната смърт?
  • Коя част от Европа НЕ била засегната от Черната смърт?
  • При кой вид чума има най-голяма смъртност?
  • Вярно ли е, че при оцветяване по метода на Грам чумната бактерия се оцветява във виолетово?
  • По кой търговски път вероятно проникнала чумата в Европа?
  • Каква форма има бактерията Yersinia pestis?

Сцени

Разпространение

  • Виена
  • Брюге
  • Буда
  • Берген
  • Бордо
  • Феодосия (Кафа)
  • Флоренция
  • Гданск
  • Генуа
  • Киев
  • Клайпеда
  • Кьолн
  • Константинопол
  • Лондон
  • Лион
  • Малмьо
  • Марсилия
  • Месина
  • Москва
  • Неапол
  • Париж
  • Прага
  • Рим
  • Севиля
  • Тунис
  • Валенсия
  • Венеция
  • Варшава

Чумата е едно от най-смъртоносните заразни заболявания. Най-опустошителната пандемия в човешката история е чумата от 1347 - 1353 г. в Европа, позната като Черната смърт.

Пандемията най-вероятно е започнала в Китай и се е разпространила по Великия копринен път до Кримския полуостров, в непосредствена близост до Средиземноморието, откъдето проникнала в Европа чрез бълхите от заразени плъхове, пренесени от италиански търговски кораби. Тя се разпространила лесно на континента поради процъфтяващата търговия в този период.

Разпространила се от Южна Европа в западните, централните, северните и източните региони на континента. Тя отнела множество човешки животи, според оценките между 30 - 60% от европейското население станали жертва на Черната смърт.

Шокиращ факт е, че световното население, което до този момент нараствало повече или по-малко стабилно, намаляло с около 100 милиона през 14. в., най-вече поради чумата.

Показател на смъртност

  • Виена
  • Брюге
  • Буда
  • Берген
  • Бордо
  • Феодосия (Кафа)
  • Флоренция
  • Гданск
  • Генуа
  • Киев
  • Клайпеда
  • Кьолн
  • Константинопол
  • Лондон
  • Лион
  • Малмьо
  • Марсилия
  • Месина
  • Москва
  • Неапол
  • Париж
  • Прага
  • Рим
  • Севиля
  • Тунис
  • Валенсия
  • Венеция
  • Варшава

Елементи на веригата

Чумата е инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis (първоначално позната като Pasteurella pestis). Това е грам-негативна, пръчковидна бактерия (бацил). Открита е през 1894 г. от Александър Йерсен, бактериолог от института "Пастьор" в Париж.

Бактерията Yersinia pestis, изглежда, е възникнала в Източна Африка от една друга бактерия, наречена Yersinia pseudotuberculosis, и по-късно се разпространила по света.

Веригата на заразяване, причинена от Yersinia pestis (бактерия - плъх - бълха - човек), е описана за пръв път от Пол Луи Симон, друг биолог от института "Пастьор", няколко години след откриването на бактерията.

Първоначалният вектор на инфекцията, т.е. предаващият агент, е бълхата. Бълхите смучат кръв от заразени плъхове и така бактерията влиза във вътрешната им система. Там бактерията отделя ензим, наречен коагулаза, и биофилм, състоящ се от съсирена кръв, и бактерията се установява във фаринкса на бълхата. Блокираният фаринкс предизвива усещане на глад и тъй като бълхата хапе повече, за да утоли глада си, тя предава бактерията в кръвообращението на гостоприемника (човека).

Верига на инфекцията

  • силватически/горски цикъл - Силватически/горски цикъл: заразяването на диви животни с патоген.
  • бълха
  • гризач
  • урбаничен цикъл - "Градски" цикъл: Свързан с животни, които живеят между хората.
  • човек (бубонна чума)
  • човек (вторична, белодробна чума) - Развива се от бубонна чума и може да се предава от човек на човек по въздушно-капков път.
  • човек (първична, белодробна чума)

Симптоми

Бубонна чума

Най-разпространената форма на чумата е бубонната чума. Името идва от увеличените лимфни възли (бубони), които се появяват след заразяването. Бубоните съдържат синьо-черна гной, която в крайна сметка пробива. Заразените с бубонна чума страдат от висока температура и ужасяващи болки. Заразата се предава от ухапвания на заразени бълхи.

Белодробна чума

Белодробната чума е вид чума, която се предава от човек на човек по въздушно-капков път. Тя е наречена първична белодробна чума. Бактерията може да порази и нервната система. Белодробната чума причинява белодробни изливи и спиране на дишането. Пациентите в крайна сметка умират от задушаване. Смъртността от нелекувана белодробна чума е извънредно висока, над 95%.

Септична чума

Септичната чума се причинява от бактерията Yersinia pestis, проникнала в кръвоносната система и размножаваща се в нея. Тя може да се развие като усложнение от бубонната и белодробната чума. Причинява висока температура и неконтролирано кървене по кожата и вътрешните органи. Без лечение настъпва колапс на кръвообращението. Смъртността от нелекувана септична чума достига почти 100%.

Чумен доктор

  • широкопола шапка
  • капюшон
  • чесън - Чумните доктори често дъвчели това, за да се предпазят от инфекцията.
  • дървена пръчка - За да избегнат прекия контакт с болните, чумните доктори използвали пръчки.
  • маска - Клюнът на плашещата кожена маска съдържал тамян, треви и цветя срещу лошите миризми.
  • помандер - Висящ на връвчица калъф, в който се намирало кълбо, направено от ароматни треви.
  • ръкавици
  • плащ - Дрехите били от материали, които можели лесно да се изперат и били напоени с масла и благовония.
  • кожени ботуши

Облеклото на чумния доктор вероятно е създадено през 17. в. от главния лекар на Луи XIII, Шарл дьо Лорм. Наричали ги и "д-р Клюн" заради маските им. Чумните доктори били наемани най-вече от градове, поразени от чумата.

Повечето хора се опитвали да избегнат заразяването с чума, като се изолирали или просто бягали в други райони. Заразените били поставяни под карантина. Имало обаче и хора, които се опитвали да лекуват болните. Тези "чумни доктори" запечатвали херметически тялото си, което вероятно ги опазвало от заразата.

Дрехите им включвали широкопола шапка и капюшон, а лицата им били защитени от маска, снабдена с клюн и дупки за очите, покрити със стъкло. Също така носели кожени ръкавици и защитни дрехи, които лесно можели да се изперат и били напоени с благовонни масла.

Подобно облекло било нужно, тъй като според тогавашните убеждения чумата се разпространявала чрез лошите миризми. Така че хората мислели, че благовонията имат магическа и защитна сила. Ето защо "клюнът" на зловещите кожени маски съдържал смесица от тамян, треви и цветя срещу лошите миризми.

Разбира се, болните не можели да се излекуват по този начин, но чумните лекари облекчвали страданията им до някаква степен. Те можели да забавят разпространението на болестта с медицинските си съвети и мерки, свързани с хигиената. Също така трябвало да броят болните.

Анимация

  • силватически/горски цикъл - Силватически/горски цикъл: заразяването на диви животни с патоген.
  • бълха
  • гризач
  • урбаничен цикъл - "Градски" цикъл: Свързан с животни, които живеят между хората.
  • човек (бубонна чума)
  • човек (вторична, белодробна чума) - Развива се от бубонна чума и може да се предава от човек на човек по въздушно-капков път.
  • човек (първична, белодробна чума)
  • широкопола шапка
  • капюшон
  • чесън - Чумните доктори често дъвчели това, за да се предпазят от инфекцията.
  • дървена пръчка - За да избегнат прекия контакт с болните, чумните доктори използвали пръчки.
  • маска - Клюнът на плашещата кожена маска съдържал тамян, треви и цветя срещу лошите миризми.
  • помандер - Висящ на връвчица калъф, в който се намирало кълбо, направено от ароматни треви.
  • ръкавици
  • плащ - Дрехите били от материали, които можели лесно да се изперат и били напоени с масла и благовония.
  • кожени ботуши
  • Виена
  • Брюге
  • Буда
  • Берген
  • Бордо
  • Феодосия (Кафа)
  • Флоренция
  • Гданск
  • Генуа
  • Киев
  • Клайпеда
  • Кьолн
  • Константинопол
  • Лондон
  • Лион
  • Малмьо
  • Марсилия
  • Месина
  • Москва
  • Неапол
  • Париж
  • Прага
  • Рим
  • Севиля
  • Тунис
  • Валенсия
  • Венеция
  • Варшава

Дикторски текст

Чумата е еднo от най-смъртоносните заразни заболявания. Най-опустошителната пандемия в човешката история е чумата от 1347 - 1353 г. в Европа, позната като Черната смърт. Вероятно достигнала Кримския полуостров през Великия път на коприната и се появила в Средиземноморието с италиански търговски кораби. Разпространила се бързо на континента поради процъфтяващата търговия по това време. Само Кралство Полша не било засегнато тежко от нея.

Черната смърт отнела живота на мнозина, според оценките между 30 и 60% от европейското население загинали. Населението се възстановило и достигнало предишното си равнище едва след около 150 години.

Чумата е инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis (първоначално известна като Pasteurella pestis). Тази пръчковидна бактерия била открита от Александър Йерсен, бактериолог от института "Пастьор" в Париж.

Чумата била пренасяна от пристанище на пристанище от заразени плъхове от търговските кораби. Когато бълхите смучели кръвта на заразените плъхове, бактерията влизала във вътрешните им органи. Многобройните ухапвания заразявали все повече гостоприемници, така бълхите се превърнали в първоначалния вектор на заразяването.

Има три основни типа чума: бубонна, септична и белодробна. Бубонната чума получила името си от подутите синьо-черни лимфни възли (бубони), от които се отделя гной.

Повечето хора се опитвали да се борят с чумата чрез самоизолиране или просто бягство в други райони. Имало и такива, които се опитвали да лекуват заразените. Облеклото на чумния доктор било изобретено през 17. в. от Шарл дьо Лорм, главен лекар на крал Луи XIII. Чумните доктори носели качулки и широкополи шапки, а лицата им били покрити с маски с очни отвори, защитени със стъкло. Носели също ръкавици и лесни за пране защитни дрехи, които преди това били потапяни в различни благовония.

Свързани ресурси

Бактерии (с кълбовидна, пръчковидна или спираловидна форма)

Бактериите се срещат в разнообразни форми, като кълбовидни (коки), пръчковидни и...

Средновековният град

Средновековните градски жилища били изградени от камък или тухли и били на няколко етажа.

Вируси

Вирусите са изградени от белтък и ДНК или РНК. Те препрограмират инфектираните клетки да...

Средновековна тъмница

В средновековните тъмници били използвани разнообразни уреди за мъчения.

Средновековна кула

Кулите са типични за Средновековието сгради, строени отделно от замъците и дори извън...

Бактерии (за напреднали)

Бактериите са едноклетъчни живи организми без ядро с размери от няколко микрометра.

Средновековен обитаем мост (Лондонският мост от 16. в.)

На обитаемия мост над Темза по времето на Тюдорите имало около 200 сгради.

Облеклото в Западна Европа през XIV век

Облеклото разказва за начина на живот и културата на хората в дадена епоха и територия.

Облеклото в Западна Европа, V – X век

Облеклото разкрива културата и начина на живот на хората в дадена епоха и територия.

The structure of prokaryotic and eukaryotic cells

There are two basic cell types: prokaryotic and eukaryotic cells.

Легендарни средновековни империи

В течение на хилядолетното историческо развитие възникнали и загинали множество...

Added to your cart.