Вашата кошница е празна

Пазаруване

Количество: 0

Общо: 0,00

0

Бактерии (за напреднали)

Бактерии (за напреднали)

Бактериите са едноклетъчни живи организми без ядро с размери от няколко микрометра.

Биология и здравно образование

Ключови думи

бацил, Бактерия, Грам положителна, Грам оцветяване, Грам отрицателни, млечнокисела бактерия, gene, полизахарид, антибиотик, флагелум, фимбрия, ДНК, цитоплазма, ресницата, клетъчна стена, плазмид, бинарно делене, прокариоти, космополитен, ендотоксини, пептидогликан, tok, ендоспора, холера, чума, салмонела, гонококова инфекция, дифтерит, Лаймска болест, стомашна язва, пневмония, eschericia coli, менингит, черво, сифилис, инфекция, биология, Микробиология, организъм

Свързани ресурси

Въпроси

  • Какъв е размерът на повечето от бактериите?
  • Вярно ли е, че в тесен смисъл на думата под "бактерия" имаме предвид архибактериите?
  • Вярно ли е, че бактериалната ДНК - както при еукариотите - е свързана с хистонови белтъци.
  • Вярно ли е, че плазмидите, макар и да са отделени физически от бактериалната ДНК, са функционално свързани с нея?
  • Каква е формата на бацилите?
  • Каква е формата на бактерията, която предизвиква лаймската болест?
  • Каква е формата на бактерията, която причинява тетанус?
  • Какво се намира в клетъчната стена на бактерията?
  • В какъв цвят се оцветяват грам-позитивните бактерии?
  • Вярно ли е, че оцветяването на Грам е важно при определяне на начина на лечение при бактериална инфекция?
  • Какво задвижва камшичето на бактерията?
  • Каква е причината за създаването на ендоспората?

Сцени

Бактерия

Бактериите са едноклетъчни микроорганизми прокариоти (без клетъчно ядро). Размерите им се измерват в микрометри: повечето бактерии са с дължина 0,5 - 10 микрометъра.

Прокариотите се делят на две големи групи: архибактерии и същински бактерии. В тесен смисъл на думата под бактерии разбираме същинските бактерии. Предците на живеещите днес бактерии са се появили преди 3,5 милиарда години на Земята. Бактериите са космополитни общности, те се срещат почти във всякаква среда. Размножаването им е предимно безполово и се осъществява чрез делене.

Устройство

  • външна мембрана
  • клетъчна стена - Според типа на клетъчната стена различаваме грам-позитивни и грам-негативни бактерии. Базата на това разделение е фактът, че някои бактерии се оцветяват в резултат на т.нар. оцветяване на Грам (те са грам-позитивни), а други не се оцветяват (грам-негативни).
  • цитоплазмена мембрана - Двоен липиден слой.
  • цитоплазма
  • ДНК - ДНК на бактериите представлява затворена нишка и не е ограничена от мембрана на клетъчно ядро. Ето защо тези бактерии се наричат прокариоти (предядрени). При живи организми с клетъчно ядро ДНК не се затваря в пръстен, а ядрото е оградено с клетъчна мембрана. Ние, хората, също сме изградени от еукариотни клетки.
  • плазмид - Отделена физически от хромозомите на клетката ДНК молекула, която се репродуцира независимо от тях. В повечето случаи е с пръстеновидна форма, среща се в бактериите.
  • реснички - Тънко, тръбесто белтъчно образувание. Броят на ресничките достига до няколкостотин в клетка. Имат роля при прилепване на бактерията към твърда повърхност или към други клетки. Някои типове улесняват движението на бактерията.
  • камшиче - Продълговато белтъчно образувание, което подпомага активното движение на бактерията.
  • фимбрия - По-дълги от ресничките, характерни само за грам-негативните бактерии. Те свързват бактериите една с друга и благодарение на това плазмидите преминаваот от клетка в клетка.

По-голяма част от бактерийната клетка се заема от цитоплазмата. В нея се намира бактериалната ДНК с форма на затворена нишка, тя е разположена в цитоплазмената мембрана. С бактериалната ДНК са свързани само белтъчините, които играят роля при репликацията и транскрипцията.

В клетъчната плазма има също физически и функционално отделени ДНК молекули с формата на пръстен, наречени плазмиди. С някои изключения, бактериите са защитени с клетъчна стена. Клетъчната стена осигурява защита и постоянна форма на бактериите. По повърхността на повечето бактерии има външни тръбовидни израстъци, реснички, фимбрии и камшичета.

Форма

  • коки - Бактерията Micrococcus luteus е непатогенна бактерия, която живее по повърхността на кожата.
  • диплококи - Това е формата на бактерията Neisseria gonorrhoeae, тя се размножава в половите органи.
  • стрептококи - Тази форма е характерна за Streptococcus pneumoniae, бактерията, която причинява пневмония.
  • стафилококи - Бактерията Staphylococcus, която предизвиква кожни зарази, има подобна форма.

Идентифицирането на бактериите става въз основа на формата им. Кълбовидните се наричат коки, те са разположени поединично, във верига или на снопове. Такива са някои гноеродни бактерии, бактериите, които предизвикват пневмония и гонорея.

Пръчковидните бактерии се наричат бацили. Някои бацили са безобидни, като намиращите се в храните млечни бактерии, но други причиняват заболявания като чума, туберкулоза, салмонела или тетанус. Обикновени бактерии на червата, като Ешерихия коли напр., също са бацили. Увитите, спираловидни бактерии причиняват сифилис, Лаймска болест и лептоспироза. Спирохетите имат спираловидна форма и са изключително еластични. Някои бактерии, като холерния вибрион, приличат на запетайка. Други, като дифтерийната бактерия, приличат на сноп.

Клетъчна стена

  • грам-отрицателна бактерия
  • грам-положителна бактерия
  • липополизахарид (LPS, endotoxin) - Полимерна молекула, която се състои от мазнини и полизахариди. Важна съставка на външната мембрана на грам-негативните бактерии. Допринася за структурното единство на клетката и я предпазва от някои химични атаки. Предизвиква силен имунен отговор в организма.
  • цитоплазмена мембрана
  • тънък пептидогликанен слой - Хетерополимер на N-ацетилглюкозамин и N-ацетилмурамова киселина, които са свързани с пептиди.
  • външна мембрана
  • дебел пептидогликанен слой - Състои се от полизахаридни вериги, свързани с пептиди помежду си.
  • белтък

Клетъчната стена на бактериите е устойчива, твърда структура, изградена от пептидогликан. Пептидогликанът е полизахарид, който съдържа дълга верига от N-ацетилглюкозамин и N-ацетилмурамова киселина, свързани с пептиди. В лабораториите оцветяват бактериите, за да разграничат бактериите с липидна мембрана от тези, които нямат. Този метод се нарича оцветяване на Грам. Бактерии, които имат дебел пептидогликанов слой, се оцветяват в тъмносиньо, наричат ги Грам позитивни. Бактерии, чийто пептидогликанов слой е по-тънък, а отвън имат липиден слой, се оцветяват в розово, наричат ги Грам негативни. Това разграничение е важно, защото двата вида бактерии реагират по различен начин на антибиотиците, затова и за лечението на различните заболявания се използват различни видове антибиотици.

Камшиче

  • външна мембрана
  • пептидогликанен слой
  • пръчица
  • цитоплазмена мембрана
  • сегменти (прешлени)
  • ротор
  • статор
  • филамент - Огромна белтъчна молекула, дължината й достига 30 микрометъра.
  • кука - Белтъчна молекула, която прилича на крива тръба.
  • базално тяло

Някои видове бактерии имат камшичета (флагелум). Всяка клетка може да има от 1 до 30 камшичета. Те подпомагат придвижването на бактериите в течна среда, в тялото на човек или животно. Камшичето има три основни части: базално тяло, кука и филамент. Базалното тяло или моторът на камшичето е разположено в клетъчната стена на бактерията. През средата му минава пръчица, чрез която се свързва с куката. Около пръчицата са разположени пръстени, които от една страна стабилизират, от друга страна въртят пръчицата. По-голямата част от камшичето, филаментът, се състои от флагелинов белтък. Спиралното въртене на филамента създава силата, благодарение на която бактерията се движи. Въртенето се дължи на движението на протоните, предизвикано от разликата в концентрацията на протони вътре и извън бактериалната клетка. Тази сила кара камшичето да се завърта до няколкостотин пъти в секунда.

Плазмид

  • център на репликация - Тук ензимите на организма могат да удвоят плазмидите.
  • гени за антибиотична резистентност - Кодира устойчивостта срещу някои антибиотици (напр. ампицилин).

Дължината на плазмидите е дадена в базови двойки. Размерите им са доста различни, от 1 до 200 килобазови двойки. Те пренасят гени, които при нормални условия не са жизненоважни. В същото време съществуват и плазмиди, които са благоприятни за бактериите. Такива са резистентните агенти против антибиотиците или против други бактериални преносители на токсични гени. Плазмидите се размножават самостоятелно и могат да се пренасят и в други видове, които дори не са им родствени. Този тип наследяване се нарича хоризонтален генен трансфер.

Капсула и слузест слой

  • капсула - Състои се от екзополизахариди, има организирана структура. Тя крие бактерията от имунната система на организма.
  • слуз - Може да се състои от екзополизахариди. Структурата й е по-слабо организирана от тази на микрокапсулата.

Околоклетъчната стена на някои от бактериите се наблюдава твърдо или слузесто образувание. Наричаме го капсула, ако е твърдо, и слуз, ако е с лепкава структура. То се използва от бактериите, за да не бъдат разпознати от имунната система или за прикачването им към повърхността. Има и бактерии, които при неблагоприятни условия създават изключително устойчива структура, т.нар. ендоспора - например, пръчковидният Клостридиум и бацилите.

Анимация

  • външна мембрана
  • клетъчна стена - Според типа на клетъчната стена различаваме грам-позитивни и грам-негативни бактерии. Базата на това разделение е фактът, че някои бактерии се оцветяват в резултат на т.нар. оцветяване на Грам (те са грам-позитивни), а други не се оцветяват (грам-негативни).
  • цитоплазмена мембрана - Двоен липиден слой.
  • цитоплазма
  • ДНК - ДНК на бактериите представлява затворена нишка и не е ограничена от мембрана на клетъчно ядро. Ето защо тези бактерии се наричат прокариоти (предядрени). При живи организми с клетъчно ядро ДНК не се затваря в пръстен, а ядрото е оградено с клетъчна мембрана. Ние, хората, също сме изградени от еукариотни клетки.
  • плазмид - Отделена физически от хромозомите на клетката ДНК молекула, която се репродуцира независимо от тях. В повечето случаи е с пръстеновидна форма, среща се в бактериите.
  • реснички - Тънко, тръбесто белтъчно образувание. Броят на ресничките достига до няколкостотин в клетка. Имат роля при прилепване на бактерията към твърда повърхност или към други клетки. Някои типове улесняват движението на бактерията.
  • камшиче - Продълговато белтъчно образувание, което подпомага активното движение на бактерията.
  • фимбрия - По-дълги от ресничките, характерни само за грам-негативните бактерии. Те свързват бактериите една с друга и благодарение на това плазмидите преминаваот от клетка в клетка.
  • коки - Бактерията Micrococcus luteus е непатогенна бактерия, която живее по повърхността на кожата.
  • диплококи - Това е формата на бактерията Neisseria gonorrhoeae, тя се размножава в половите органи.
  • стрептококи - Тази форма е характерна за Streptococcus pneumoniae, бактерията, която причинява пневмония.
  • стафилококи - Бактерията Staphylococcus, която предизвиква кожни зарази, има подобна форма.
  • бацили - Това е формата на най-известната бактерия - Escherichia coli.
  • диплобацили - Така изглежда бактерията Moraxella lacunata, която предизвиква зараза на очите.
  • кокобацили - Това е формата на бактерията Haemophilus influenzae. Тя причинява менингит при децата.
  • спирални - Тази форма е характерна за бактерията Helicobacter pylori, която причинява голяма част от язвените заболявания.
  • спирили - Това е формата на най-голямата бактерия Spirillum volutans, която е дълга 8-10 микрона.
  • спирохети - Причинителите на лаймска болестта (Borrelia burgdorferi) и на сифилиса (Treponema pallidum) имат такава форма.
  • запетайки - Това е формата на бактерията Vibrio cholerae, която причинява холерата.
  • сноп - Това е формата на бактерията Corynebacterium diphtheriae, която причинява дифтерия.
  • грам-отрицателна бактерия
  • грам-положителна бактерия
  • липополизахарид (LPS, endotoxin) - Полимерна молекула, която се състои от мазнини и полизахариди. Важна съставка на външната мембрана на грам-негативните бактерии. Допринася за структурното единство на клетката и я предпазва от някои химични атаки. Предизвиква силен имунен отговор в организма.
  • цитоплазмена мембрана
  • тънък пептидогликанен слой - Хетерополимер на N-ацетилглюкозамин и N-ацетилмурамова киселина, които са свързани с пептиди.
  • външна мембрана
  • дебел пептидогликанен слой - Състои се от полизахаридни вериги, свързани с пептиди помежду си.
  • белтък
  • външна мембрана
  • пептидогликанен слой
  • цитоплазмена мембрана
  • филамент - Огромна белтъчна молекула, дължината й достига 30 микрометъра.
  • капсула - Състои се от екзополизахариди, има организирана структура. Тя крие бактерията от имунната система на организма.
  • слуз - Може да се състои от екзополизахариди. Структурата й е по-слабо организирана от тази на микрокапсулата.

Дикторски текст

Бактериите са едноклетъчни микроорганизми прокариоти (без клетъчно ядро). Бактериите са космополитни общности, те се срещат почти във всякаква среда. Размерите им се измерват в микрометри.

Бактериите са защитени с клетъчна стена, по която има реснички, фимбрии и камшичета. По-голяма част от бактерийната клетка се заема от цитоплазмата, отделена от цитоплазмената мембрана. В клетъчната плазма има също физически и функционално отделени ДНК молекули с формата на пръстен, наречени плазмиди.

Идентифицирането на бактериите става въз основа на формата им. Кълбовидните се наричат коки, те са разположени поединично, във верига или на снопове. Такива са някои гноеродни бактерии, бактериите, които предизвикват пневмония и гонорея.

Пръчковидните бактерии се наричат бацили. Някои бацили са безобидни, като намиращите се в храните млечни бактерии, но други причиняват заболявания като чума, туберкулоза, салмонела или тетанус. Увитите, спираловидни бактерии причиняват сифилис, Лаймска болест и лептоспироза. Спирохетите имат спираловидна форма и са изключително еластични. Някои бактерии, като холерния вибрион, приличат на запетайка. Други, като дифтерийната бактерия, приличат на сноп.

Бактериите се делят и според клетъчната си стена и оцветяването на Грам. Бактерии, чийто пептидогликанов слой е по-тънък, а отвън имат липиден слой, се оцветяват в розово, наричат ги Грам негативни. Бактериите с липидна мембрана, които имат дебел пептидогликанов слой, се оцветяват в тъмносиньо, наричат ги Грам позитивни.

Някои видове бактерии имат камшичета, които имат важна роля при движението на бактериите. По-голямата част от камшичето, филаментът, се състои от флагелинов белтък. Спиралното въртене на филамента създава силата, благодарение на която бактерията се движи. Около клетъчната стена на някои от бактериите се наблюдава твърдо или слузесто образувание. То се използва от бактериите, за да не бъдат разпознати от имунната система или за прикачването им към повърхността.

Свързани ресурси

Бактерии (с кълбовидна, пръчковидна или спираловидна форма)

Бактериите се срещат в разнообразни форми, като кълбовидни (коки), пръчковидни и...

Растителни и животински клетки, клетъчни органели

Еукариотните клетки съдържат множество органели.

Азотен цикъл

Азотът в атмосферата се свързва от бактерии и се използва от живите организми под формата...

"Черната смърт" (Европа, 1347 -1353)

Бактериалното заболяване, познато с името бубонна чума, е една от най-смъртоносните...

Biogas power plant

Biogas can be produced from organic material (manure, plant waste, organic waste) using...

DNA

Carrier of genetic information in cells.

Added to your cart.